Забеляза как трепна лицето на Ван и разбра, че го е пипнал. Разбира се, Ван можеше да възрази, но на какво основание? Че кандидатът е неподходящ? Не. Защото да се оспорва това би означавало, че са сгрешили, като са повишили Толонен в маршал.
Ли Юан се огледа и забеляза, че от всички страни кимат в знак на съгласие — дори съюзниците на Ван — и разбра, че е успял да намали вредата. С Толонен начело имаше много по-голям шанс нещата да вървят. Това би означавало загуба на влияние в Съвета на генералите, но то беше нищо в сравнение с потенциалната загуба на приходите от „Джен Син“.
Тържествуващо погледна Ван в очите, но Ван не беше свършил:
— Радвам се, че братовчед ми признава спешността на проблема. Обаче съм загрижен дали моят братовчед наистина има предвид онова, което казва. В края на краищата не за първи път той обещава нещо на този Съвет само за да вземе после думата си назад.
Ли Юан рязко се наведе напред, вбесен от думите на Ван. Наоколо му се разнесе смаяно, възмутено мърморене. Пръв обаче заговори Вей Фен — сбръчканото му лице беше станало сериозно, каменно; седеше на стола си вдървено, с изправен гръб. Дрезгавият му глас прокънтя — всякакви признаци на немощ бяха изчезнали:
— По-добре се обясни, Ван Со-леян, или си вземи думите назад. Никога досега не съм чувал подобно нещо!
— Така ли? — Ван Со-леян се изправи сред вихър от коприна и се огледа предизвикателно. — Нито пък щеше да чуеш, братовчеде, ако си нямах основателна причина. Говоря за обещанието на Ли Юан пред този съвет, че ще пусне по-младите синове — обещание, към което се присъединиха и братовчедите ми Ву Ши и Цу Ма — той пристъпи от крак на крак и огледа кръга от тангове. — Шест месеца минаха, откакто дадоха това обещание, и какво стана? Върнаха ли се синовете при бащите си? Разрешен ли е въпросът, утешена ли е скръбта на гражданите? Не. Бащите остават неутешими, оправдано гневни за това, че — след като ние дадохме обещание — синовете им все още са в затвора.
Ли Юан се изправи срещу Ван.
— Има основателна причина синовете да не бъдат освободени и ти я знаеш.
— Знам я?! — Ван се разсмя презрително. — Знам само, че си дал дума! Веднага ще бъдат освободени — така каза.
— И така и щеше да бъде, ако с онези бумаги всичко беше минало гладко.
— Бумаги…?! — подигравателният смях на Ван накара Ву Ши да се изправи и да застане до Ли Юан със свити юмруци и позеленяло лице.
— Знаеш толкова добре, колкото и всички останали, че нещата се забавиха, Ван Со-леян! Като имаме предвид колко тежки са обстоятелствата, условията за освобождаване бяха просто смешни! Всичко, което поискахме от бащите, беше да подпишат обещание за добро поведение. По-малко не бихме могли да поискаме и все пак те отказаха, като се заядоха за формулировката на документите!
— И с право, ако онова, което чух, е вярно…
Ву Ши настръхна.
— И какво си чул, братовчеде?
Ван Со-леян се извърна леко, след това се обърна отново, пристъпи напред и почти навря лице в лицето на Ву Ши.
— Че вашите чиновници, а не бащите са се заяли за точната формулировка на тези… обещания. Че са се влачили и протакали чак докато се изчерпи търпението и на най-търпеливия. Че са си намирали всякакви извинения, дори и най-абсурдни, да не си свършат работата. Накратко: било им е заповядано да протакат.
— Заповядано? — Ву Ши се разтрепери от гняв, след това вдигна ръка, сякаш за да удари Ван, но Ли Юан му препречи пътя.
— Братовчеди… — настоятелно ги прекъсна той. — Нека не забравяме къде се намираме — извърна глава и яростно се втренчи във Ван. — Нищо няма да постигнем, ако се засипваме с обиди един друг.
— Вие обещахте! — дръзко заяви Ван и студено срещна погледа му. — И тримата. Веднага, така казахте. Без всякакви условия — пое си дъх, после се врътна и седна.
Ву Ши изгледа Ван на кръв, след това отстъпи назад. Вече не криеше отвращението от братовчед си. Ли Юан стоеше там, усещаше как напрежението протича като електрически потоци във въздуха около него. И разбра — за първи път го осъзна без всякакво съмнение — че това разцепление никога няма да бъде преодоляно. Отново седна и се наведе да вдигне от пода падналата папка.
— Ван Со-леян — започна той и погледна към кръглоликия си братовчед. Той беше направил първата стъпка и сега Ли Юан беше спокоен. — Има един малък въпрос, който бих искал да повдигна, преди да продължим. Въпрос на… етикет.
Ван Со-леян се усмихна.
— Както желаеш, братовчеде.
Ли Юан отвори папката и погледна тънкия лист черна пластмаса. Беше плака на холографски образ — Ван Со-леян в градината на Тао Юан на срещата с васала на Ли Юан Хсиян Шао-ер. В папката имаше и други неща — запис на разговора и показанията на майстора на императорския дом на Ван, Сун Ли Хуа, но точно холограмата беше най-заплашителното доказателство.