Понечи да я подаде на Ван, но Ван поклати глава.
— Знам какво е това, Ли Юан. Няма нужда да ми го показваш.
Ли Юан се разсмя изненадано. Какво беше това? Да не би Ван да си признаваше предателството?
С нещо като примирение Ван стана от стола, приближи се до двойната врата, отключи я и я разтвори. Махна с ръка и един прислужник веднага се приближи, понесъл голямо бяло лакирано ковчеже. Ван го взе и се обърна към танговете.
— Чудех се кога ли ще стигнеш до това — приближи се той на лакът разстояние от мястото, където седеше Ли Юан. — Ето, това го пазех за тебе. Що се отнася до предателя Сун, той намери покой. След като ми каза всичко, разбира се.
Ли Юан взе ковчежето. Сърцето му се блъскаше в гърдите.
Отвори го и ужасено се втренчи в него. Отвътре, сред червената коприна, в него се бе втренчил Хсиян Шао-ер. Очите му бяха като бледосиви подути луни на неестествено бялото лица, клепачите им — обърнати. И после бавно, много бавно, като насън устните му се раздвижиха:
— Простете… чие… хсия… признавам… предателството… си… и… ви… моля… да… не… наказвате… семейството… ми… заради… моята… подлост… и… недостойност… — отсечената глава трепна леко, после продължи; равният, почти дрезгав шепот сякаш беше гласът на самия камък: — Простете… им… чие… хсия… моля… ви… Простете… им…
Ли Юан вдигна очи и видя как неговият ужас се отразява във всички лица без едно. След това се разтрепери от погнуса и изпусна ковчежето. То падна, замразената глава се търкулна по дебелия килим и най-накрая спря, полегнала настрани, до стъпалото на Ван Со-леян. Тангът на Африка се наведе, вдигна я и я подаде на Ли Юан. Усмивката му беше като на озъбен труп.
— Това според мене си е твое, братовчеде — след което се разсмя; смехът му заизригва от него на талази. — Твое…
— Как се казваш?
— Кун Лао.
— А ти?
— Кун И-лун.
— Значи сте братя?
Деветгодишният И-лун поклати глава.
— Братовчеди — тихо отговори той. Все още не знаеше какво да мисли за този човек, който, въпреки че се държеше мило, беше облечен в униформата на танга.
Чен се облегна леко назад и се усмихна.
— Добре. Вие сте били приятели на Юе Хао, нали? Помогнали сте й, когато са дошли онези мъже, нали?
Забеляза как по-малкият, Лао, погледна към братовчед си и чак тогава кимна.
— Това е добре. Сигурно сте й спасили живота.
Забеляза как сведоха глави; как отново се спогледаха — все още не бяха сигурни за какво е всичко това.
— Сигурно ви е била много добра приятелка, за да направите това за нея, И-лун. Как стана така? Как се сприятелихте?
И-лун продължаваше да гледа надолу.
— Беше добра с нас — измънка той неохотно.
— Добра? — Чен се разсмя тихо, щом си спомни какво беше казал Кар за пазача, Лайден, и как тя сигурно му беше спасила живота. — Да, представям си. Но как се запознахте с нея?
Никакъв отговор. Опита друго.
— Хубава машина има. „Мед Рес мрежа — 6“. И аз искам да имам такава, а вие? Машина трепач. Странно обаче. Използвала я е, за да записва новини.
— Това беше нашият проект — обади се по-малкият, Лао, без да мисли, после пак млъкна.
— Проект? За училище, така ли?
И двете момчета кимнаха. И-лун отговори и за двамата:
— Тя ни помагаше за него. Винаги ни е помагала. Отделяше ни време. Не като другите. Всеки път, когато имахме проблем, можехме да отидем при нея.
Чен дълбоко си пое въздух.
— И затова я харесвахте, така ли?
Сега и двете момчета го гледаха със странно сериозни изражения на детските си лица.
— Тя беше забавна — обади се Лао замислено. — С нея не беше само работа. Тя го правеше така, че да е забавно. Превръщаше всичко в игра. Много научихме от нея, но тя не беше като учителите.
— Точно така — обади се И-лун вече по-въодушевено. — Те карат всичко да изглежда тъпо и безинтересно, но с нея всичко ставаше живо! Когато ни го обясняваше тя, всичко имаше смисъл.
— Смисъл? — Чен усети как стомахът му леко се свива. — Какво искаш да кажеш, И-лун? Какво ви говореше?
И-лун заби поглед в земята, сякаш усетил, че въпросът на Чен крие и някакво по-дълбоко значение.
— Нищо! — тросна се той.
— Нищо ли? — Чен се разсмя; знаеше, че ако натиска, няма нищо да постигне. — Вижте, просто ми е интересно, това е. Юе Хао е изчезнала и бихме искали да я намерим. Да й помогнем. Ако можем да разберем що за човек е.