— Ами сега кацаме, вършим си работата, връщаме се. Това е.
Чен отново се вгледа продължително в Дрейк — не беше сигурен дори какво точно търси в него. Но каквото и да беше, го нямаше. Погледна малкото екранче. Под централното стъпало имаше две копчета. Бяха доста безобидни на вид, но не беше сигурен. Само Дрейк знаеше за какво служат.
Извърна се и прехапа език. Може би беше най-добре да гледа на всичко това като Дрейк. Като поредната работа, която трябва да бъде свършена. Но безпокойството му не утихна и докато планината ставаше все по-огромна там, пред предното стъкло, заедно с нея нарастваше и чувството му за нереалност.
Всичко това беше толкова безлично. Сякаш следяха нещо неодушевено — някаква друга машина, която можеше да бяга. Но Чен бе видял жената отблизо; бе я погледнал в очите и се бе взирал в лицето й, докато Дебренцени оперираше. Беше видял колко е уязвима.
И колко силно е човешкото в нея…
Беше включил нагревателя на костюма и беше спуснал визьора, ала въпреки това краката му бяха ледени, а бузите — замръзнали. Сега от планината вееше студен вятър и разкъсваше мъглата на места, ала общо взето тя си оставаше плътна, сякаш зрението му не беше наред.
В шлема му се разнесе слабо жужене, след това се чу глас:
— Тука се вдига. Сега виждаме цялата планина чак до върха.
Чен погледна нагоре към хълма, като че ли се опитваше да проникне с поглед отвъд гъстата мъгла, после отново погледна към Дрейк.
— Ами сега?
Дрейк кимна разсеяно, след което каза в микрофона си:
— Движете се в граница от сто чи. Като че ли е спряла. Густафсон, ти тръгваш на север от нея. Палмър, заобиколи от изток. Ние с Тон Чу поемаме другите точки. По този начин я обкръжаваме отвсякъде.
Дрейк се обърна и погледна към планината.
— Добре. Дай да го изпробваме това нещо както трябва.
Чен заговори зад гърба на Дрейк:
— Следачът трябва да е вграден в дисплея на визьора. Когато се катериш, това нещо е уязвимо. Пък и неудобно.
— Прав си — отговори Дрейк и започна да се изкачва. — Голяма досада. Трябва да го направят част от стандартното оборудване за глава на силите за сигурност с директно компютърно управление от разстояние.
— Искаш да кажеш, да сложат и на стражите жици в главите?
Дрейк спря. Мъглата обви фигурата му.
— Защо не? Така координаторът може да е на разстояние, извън обсега на опасността. И екипът ще е по-малко уязвим. Беглецът не би могъл да се добере до главата, до мозъка на операцията. Има смисъл, не смяташ ли?
Някъде по средата на пътя Дрейк спря и посочи:
— Ей там. Продължавай да вървиш, докато не стигнеш на юг от нея. Тогава спри и чакай. Ще ти кажа какво да направиш.
Чен тръгна бавно по трудния терен, после спря — екранът му сочеше, че се намира точно на юг от следата, приблизително на сто чи по-надолу. Даде сигнал и зачака, докато другите потвърдят, че са по местата си. Мъглата се беше разсеяла там, където беше застанал, и той виждаше и Густафсон, и Палмър. От бегълката нямаше и следа.
Гласът на Дрейк прозвуча в ушите му:
— Бъди готов всеки момент. Започваме от тебе.
Чен зачака, докато мъглата бавно изтъняваше около него. След това съвсем изведнъж планината надвисна над него — върховете близнаци Кебо и Мауензи бяха бели на фона на яркосиньото небе. Разтрепери се, загледа се нагоре и забеляза и другите на склона.
— Виждам те — обади се Дрейк, преди да успее да си върне дар-слово. — Добре. Сега се изкачи малко по-нагоре по хълма. Ще я обкръжим на около петдесет чи. Палмър, Густафсон, направете и вие същото.
Чен бавно тръгна напред — усещаше как и другите се приближават. Пред него се извисяваше стръмен перваз от гола земя. Щом го приближи, ги загуби от поглед — първо Дрейк, после — и другите двама.
— Ще трябва да се изкача горе — обади се той в микрофона. — Оттук не виждам нищичко!
Изкатери се и застана на равното над перваза, където започваше да расте гъста трева. Сега се намираше само на двайсет чи от сигнала на следача. Останалите си стояха на петдесет чи и го наблюдаваха.
— Къде е? — попита той, този път по-тихо.
— Точно където следачът показва, че е — обади се Дрейк в ухото му. — В тази вдлъбнатина точно пред тебе.
Беше я видял вече, но му се стори твърде плитка, за да може жена да се скрие в нея.
— Палмър? — пак беше Дрейк. Чен се заслуша. — Искам да провериш с ръчното устройство сигнала за лявата ръка. Обърни я бавно наляво.
Чен изчака, вперил поглед в плитката яма пред себе си. Като че ли не се случи нищо.
— Добре — обади се Дрейк. — А сега ти, Густафсон. Натисни и двете копчета едновременно. Натисни ги здраво за около двайсет секунди. Става ли?