Емили Ашър се обърна с гръб към вратата и дъхът й секна. Ключът изпадна от ръката й и изтрополи на ледения под.
— Ти…
Де Вор я погледна и се усмихна — беше приседнал на ръба на леглото й.
— Да, аз съм.
Забеляза как поглеждаше ту него, ту ключа — преценяваше разстоянието и възможността да се измъкне жива от стаята — и се усмихна вътрешно.
Тя го погледна с присвити очи.
— Как ме намери?
Той наклони глава и я изгледа от горе до долу. Очите му търсеха пословичната издутина под дрехите — скритото оръжие.
— Не беше чак толкова трудно. Един мой човек беше по следите ти още от онази среща в месарския склад. Знаех, че се готвиш да се измъкнеш.
— Нима? — тя се разсмя, но лицето й остана сурово. — Странна работа. Защото не смятах да се измъквам. Чак снощи го реших.
Той се усмихна.
— Значи си уцелила момента. Всичките са мъртви. Или вече знаеш?
Забеляза как дишането й се промени, как кръвта се дръпна от лицето й.
— А Гезел?
Той кимна, без да я изпуска от очи.
— Сам се погрижих за него.
Тя леко зяпна, после наведе глава.
— Предполагам, че е било… неизбежно — но когато отново го погледна, в очите й имаше омраза и той разбра, че е бил прав. Тя все още обичаше Гезел.
Какво прахосничество, помисли си той. Този червей не беше ли разбрал какъв късмет има — да споделя леглото с две толкова силни жени?
Не. Сигурно не. Като всички такива като него, той вземаше, без да съзнава стойността на нещата.
— Мах ми помогна — беше вперил очи в нея, ръката му небрежно почиваше върху пистолета в джоба. — Той уреди всичко.
— Защо? — попита тя. — Не разбирам. Той повече от всички нас искаше да успеем.
— И още иска. Но Иска да започне отново, без петното от Бремен. Нова кръв, нови идеали, свежи идеи.
Тя го изгледа продължително, после поклати глава.
— Ала пак с тебе, нали?
— Ти, затова ли се махна? Защото и аз се намесих?
Тя се поколеба, след това кимна, посрещнала предизвикателството в погледа му.
— След като ти дойде, нещата се промениха. Преди беше по-различно, но после… е, видя какво стана. Едно време не беше така.
— Не… — той като че ли беше почти съгласен. — Да, но сега това е минало, нали?
— Нима?
Той кимна и леко се дръпна назад. Сега пистолетът в джоба я държеше на прицел.
— И сега какво? Какво искаш от мене?
Усмивката му се разшири.
— Не го искам аз. Мах го иска.
— И?
— Ами иска да умреш.
Отново, същият лек трепет на гърдите, едва забележимата промяна в дишането, овладяна бързо. Тази жена имаше кураж, това беше несъмнено. Вероятно повече кураж от всички тях. Но това той го бе забелязал веднага. Заради това я беше отделил от другите.
— Не съм въоръжена — вдигна тя бавно ръце.
— Виждам — отговори той. — Е?
Тя се разсмя почти успокоена.
— Не… Тебе това изобщо не би те притеснило, нали? Да убиеш невъоръжена жена.
— Не, не би ме притеснило. Но кой каза, че ще те убивам?
Тя отново присви очи.
— А няма ли?
Той поклати глава, бръкна в левия си джоб и извади един портфейл. Вътре имаше паспорт, нов комплект документи за самоличност, два чипа от по петстотин юана и билет за междуконтиненталния самолет.
— Вземи — подхвърли й го той.
Тя го хвана ловко, отвори го и рязко вдигна поглед.
— Не разбирам…
— Има си цена — поясни той. — Обещах на Мах да му занеса нещо. За да му докажа, че съм те довършил. Пръст.
Забеляза как я разтресе лека тръпка.
— А-ха…
— Няма да боли. Ще замразя ръката и ще обгоря раната. Няма да почувстваш болка. Няма да е приятно, но само толкова.
Тя наведе поглед — на лицето й се изписа странно болезнен израз. После пак вдигна глава.
— Защо? Искам да кажа, защо го правиш? Какъв е мотивът ти?
— Трябва ли да имам такъв?
Тя кимна.
— Доколкото те познавам, трябва да имаш.
Той сви рамене.
— И преди си ми го казвала. Но бъркаш.
— Значи чиста работа?
— Чиста. Ти ми даваш пръстче, аз ти давам свободата и нов живот в Северна Америка.
Тя се разсмя — все още не му се доверяваше.
— Така е много лесно. Твърде… — и поклати глава.
Той се изправи.
— Чудиш се защо. Защо това хладно и пресметливо копеле Де Вор ще прави това за тебе? Какво иска? Е, тогава ще ти кажа. Много е просто. Искам да ти докажа, че бъркаш в преценките си за мене.
Тя се втренчи в него, след това се наведе и вдигна ключа.
— Е? — попита той. — Договорихме ли се?
Тя го погледна.
— Имам ли избор?
— Да. Можеш да излезеш оттук веднага. Няма да те спирам. Но ако го направиш, Мах ще те преследва с всички сили. Защото няма да се почувства в безопасност, докато ти не умреш.