— Вашият хсян пиен — тя се отдръпна леко назад с наведена глава. — Да ви налея ли, чун цу?
Кар се усмихна.
— Би ни било извънредно приятно.
Чайникът беше квадратен, с плетена дръжка от ракита; покрит с бял лак керамичен чайник със син кръгов орнамент, изрисуван от всички страни — стилизираният йероглиф за „дълъг живот“. До него имаше чун, купа за сервиране с капак, и две обикновени купички за ча. Жената пристъпи напред и наля в купичките току-що запарения ча, после сипа останалото в чун и го покри с капака.
Беше едра жена, ала движенията й бяха точни, почти деликатни. Докосваше купичките, сякаш бяха живи, а самият ча се изливаше изящно, почти музикално в купичките, без нито капка да се отдели или да се разлее навън.
Докато гледаше Кар, Чен забеляза някакво раздвижване по лицето на Кар; забеляза одобрителния поглед, който й хвърли.
— Благодаря — Кар се усмихна на жената. — Много е хубаво да ти сервира някой, толкова загрижен за изкуството.
Тя го погледна за първи път, след което сведе очи.
— Стараем се, колкото можем, чун цу.
— И тези купички… — продължи Кар, сякаш не му се искаше тя да си тръгне. — Рядко съм виждал такава елегантност, такава грациозна линия, такива изчистени цветове.
Тя се усмихна за първи път.
— Хубави са, нали? Често съм обяснявала колко е приятно да се сервира ча в такива купички. Те имат… ю я, нали?
Кар тихо се разсмя — личеше, че това определено му беше доставило удоволствие.
— Дълбока елегантност. Да… — той се облегна назад и я огледа по-внимателно. — Разбирате от това, фу джен…!
Тя отново сведе очи и бузите и вратът й леко поруменяха.
— Имах добър учител. Освен това… хсяо чие Енге, не фу джен. Не съм омъжена, нали разбирате?
Усмивката на Кар помръкна.
— О… простете — той се приведе леко напред. — Както и да е, благодаря ви пак, хсяо чие Енге. Както казах, много е приятно да ти сервира някой, който разбира така добре великото изкуство на ча шу.
Тя се поклони за последен път и се обърна. После, сякаш беше променила решението си, тя се обърна и се наведе към Кар.
— И ако не ви се струва, че много прибързвам, чун цу, можете да ме наричате Мари. По тези нива ме знаят така. Питайте за Мари. Всеки ще се сети.
Чен я проследи с поглед, докато си отиваше, след това се извърна и погледна към Кар. Едрият продължаваше да я гледа — зяпаше как тя изпълнява следващата поръчка.
— Ти май я харесваш, а, Грегор?
Кар го погледна почти неразбиращо, после се изсмя.
— Мисля, че си намерихме връзката, Чен. Какво ми каза тя? Всички ме познават. Значи и тя познава всички, нали така? — той вдигна вежди.
Чен се усмихваше.
— Не ми отговори на въпроса, Грегор. Харесваш я, нали?
Кар задържа погледа си върху него още малко, след което сви рамене и се извърна. Точно в този миг зад тях, до един тезгях за ча, настъпи някакво раздвижване.
Чен се обърна нататък. Там се бяха появили трима мъже хан, облечени в черна коприна, препасани с кървавочервени ленти през челата. Погледнаха Кар многозначително, после извърнаха глави.
— От Триадите — прошепна Чен. — Но какво правят толкова високо горе?
Кар поклати глава.
— Нещата се променят, Чен. През последните години те изграждаха мрежата си все по-нагоре и по-нагоре. Вълненията бяха тяхна работа.
— И така да е… — Чен поклати ядосано глава.
Кар протегна ръка и го стисна предупредително за лакътя.
— Спомни си защо сме тук. Не можем да си позволим да се забъркваме.
Единият от мъжете се разкрещя към онези зад тезгяха — поток от заплахи и псувни на куо ю — мандарин — а двамата се оглеждаха заплашително. Това си беше класически номер на Триадите — опит да изкарат от равновесие собствениците на „Драконовият облак“, преди онези да успеят да отреагират адекватно.
— Ще ми се да ги изкарам оттук с шутове — измърмори Чен.
Кар се усмихна.
— Забавничко би било, а? Но не сега. Може би след като намерим момчето. Ще открием кой стои зад това и ще ги посетим, става ли?
Чен се огледа и се усмихна.
— Би било добре.
— Междувременно… — Кар млъкна и се наведе напред. Очите му изведнъж се присвиха.
Чен се обърна и погледна нататък. Лидерът на онези тримата продължаваше да крещи, но сега псувните бяха насочени към жената насреща му. Чен се изправи и от устните му се откъсна вик, щом видя проблясъка на изваденото острие.