Хенри идва в покоите ми след вечеря. Тази вечер не седи при майка си, а идва право при мен и слуша как музикантите свирят, гледа как жените танцуват, изиграва една игра на карти и хвърля няколко пъти заровете. Едва когато вечерта приключва, а хората правят поклони и реверанси и се оттеглят, той придърпва стола си пред големия огън в приемната ми, щраква с пръсти да сложат още един стол до него, и ми прави знак да седна при него, а всички, с изключение на един от прислужниците, които наливат виното, да ни оставят.
— Знам, че си отишла да я видиш — казва без предисловие.
Слугата му налива греян ейл с подправки, слага малка чаша червено вино на една маса до мен, а после се изпарява.
— Взех кралската баржа — казвам. — Не беше тайна.
— И ѝ каза за момчето?
— Да.
— А тя знаеше ли вече?
Поколебавам се.
— Така мисля. Но може да го е научила от слуховете. Хората, дори в Лондон, започват да говорят за момчето в Ирландия. Чух за него в собствените си покои тази вечер; всички отново са започнали да говорят.
— А тя вярва ли, че това е синът ѝ, завърнал се от мъртвите?
Отново се поколебавам.
— Мисля, че това е възможно. Но тя никога не говори ясно с мен.
— Говори неясно, защото е замесена в измяна срещу нас? И не се осмелява да признае?
— Говори неясно, защото е свикнала да бъде дискретна.
Той се изсмива рязко.
— Цял живот дискретност. Тя уби благочестивия крал Хенри в съня му, уби Уорик на бойното поле, обвито в омагьосана мъгла, уби Джордж в Тауър, удавен в бъчва сладко вино, уби съпругата му Изабел, и Ан, съпругата на Ричард, с отрова. Никога не е била обвинена в никое от тези престъпления, те все още са тайни. Наистина е дискретна, както твърдиш. Тя е убийствено опасна, и дискретна.
— Нищо от това не е истина — казвам спокойно, пренебрегвайки нещата, за които мисля, че може да са верни.
— Е, във всеки случай… — той протяга краката си, обути в ботуши, към огъня. — Нима не ти каза нищо, което би ни помогнало? Откъде идва това момче? Какви са плановете му?
Поклащам глава.
— Елизабет… — гласът му е почти жаловит. — Какво да правя? Не мога да продължавам да водя война за Англия. Не всички мъже, които излязоха в моя подкрепа при Бозуърт, застанаха на моя страна в битката при Стоук. Мъжете, които рискуваха живота си при Стоук, няма да ме подкрепят отново. Не мога да продължавам да се боря за живота си, за нашия живот, година след година. Аз съм само един, а те са легиони.
— Легиони от какво? — питам.
— Принцове — казва той, сякаш майка ми е родила чудовищна тъмна армия. — Винаги има още принцове.
Дворецът Уестминстър, Лондон
Декември 1491 г.
Докато дворът се заема със задачата да се весели в продължение на дванайсет дни по Коледа, Хенри изпраща войска в Ирландия, в кораби, които отплават по негова заповед от вярното на краля пристанище Бристол. Те стоварват на суша войниците му и докарват обратно шпионите му, които препускат към Лондон и му съобщават, че момчето е обиквано от всички, които го срещнат. В мига, когато стъпил на сушата, хората го вдигнали и го понесли из града на раменете си, приветствайки го като герой. Той има очарованието на млад бог, неустоим е.
Той прекарва коледните празненства като гост на ирландските лордове в един от отдалечените им замъци. Там ще има пиршества и танци, те ще вдигат наздравици за победата си. Той ще се чувства непобедим, докато те пият за негово здраве и заявяват, че не може да се провалят.
Мисля си за едно златокосо момче, винаги готово да се усмихне, и се моля за него — да не тръгне срещу нас, да се наслади на славата и блясъка си, но да реши да избере по-спокоен живот и да се върне там, откъдето е дошъл. И докато Хенри ме извежда от параклиса, си открадвам един миг, докато вървим само двамата заедно, за да му кажа за предположението си, че отново очаквам дете.
Виждам как сянката се вдига от лицето му. Той се радва за мен, веднага се разпорежда да си почивам, казва, че не трябва дори да си помислям да излизам на езда с двора, че когато се местим в Шийн или Гринич, трябва да пътувам с баржа и с носилка, но виждам, че е донякъде разсеян.
— Какво си мислите? — питам, надявайки се да ми каже, че има намерение да ми отреди нова спалня в Уестминстър, по-хубави покои сега, тъй като ще прекарвам повече време вътре.
— Мисля си, че трябва да укрепя положението ни на трона — казва той тихо. — Искам това бебе, искам всичките ни деца да имат сигурно наследство.
Докато братовчедка ми Маги танцува с новия си съпруг, отхвърляйки името си и отговаряйки с радост на обръщението „лейди Поул“, моят съпруг, кралят, се измъква от придворните и слиза до двора на конюшнята за сериозен разговор с един мъж, който пристига от Гринич, с новини от Франция. За френския крал, който вече въоръжаваше Ирландия срещу Хенри, сега се знае, че проявява интерес към момчето, което се облича в кралски одежди в онази страна. Френският крал е казал, че макар Хенри да се е възкачил на престола с армия, платена от Франция, сега за всеки е ясно, че през цялото време е имало принц на Йорк, който е трябвало да заеме по право престола. И което е най-зловещото — говори се, че френският крал събира кораби за войска от нашественици, която да отведе момчето в неговия дом: в Англия.