— Ричард — повтарям името.
— Брат ти. Кралят на Франция го нарича Ричард, херцог на Йорк.
— И сега? — питам.
— Като част от мирния договор, който извоювах за нас — това е изключително важен мирен договор, по-ценен за мен от всеки френски град, далеч по-добър от Булон — Шарл се съгласи да ми предаде всеки английски бунтовник, всеки, който заговорничи срещу мен. И аз ще му отговарям със същото, разбира се. Но и двамата знаем какво имаме предвид. И двамата знаем кого имаме предвид. И двамата имаме предвид само една личност, едно момче.
— Какво ще стане? — питам тихо, но лицето ми е застинало в ноемврийския студ и аз чувствам, че искам да вляза вътре, на завет от вятъра, далече от суровото, възторжено изражение на съпруга си. — Какво ще стане сега?
Започвам да се питам дали цялата война, обсадата на Булон, отплаването на толкова много кораби, събирането на толкова много войници, е била само за това? Нима Хенри се е изплашил толкова много, та би изпратил цяла армада да плени само едно момче? И ако е така, не е ли това някакъв вид лудост? Всичко това — за едно момче?
Нейна светлост майката на краля и целят двор чакат, подредени според ранга си, пред голямата двойна врата на двореца. Хенри излиза напред и коленичи пред нея за благословията ѝ. Виждам тържествуващата широка усмивка на бледото ѝ лице, когато полага длан върху главата му, а после го повдига, за да го целуне. Придворните надават ликуващи възгласи и излизат напред да се поклонят и да го поздравят. Хенри се обръща от един придворен към друг, приемайки похвалите и благодарностите им за великата си победа. Аз чакам с Артур, докато вълнението затихва и Хенри се връща при мен, поруменял от удоволствие.
— Крал Шарл Френски ще ми го изпрати — продължава Хенри полугласно, усмихвайки се лъчезарно, докато хората минават край нас, влизат в двореца, спират за миг да направят реверанс или дълбок поклон. Всички празнуват, сякаш Хенри е пожънал огромна триумфална победа. Нейна светлост сияе от радост, приемайки поздравления за военните умения и храбростта на сина си. — Това е моят победен трофей, това спечелих. Хората говорят за Булон; въпросът никога не е бил в Булон. Не ме е грижа, че не падна под обсадата. Не изминах целия този път, за да спечеля Булон. Трябваше да изплаша крал Шарл и да го принудя да се съгласи на това: да изпрати момчето като пленник, в окови.
— В окови?
— Както се полага при триумф, ще наредя да го въведат окован във вериги, пътуващ в носилка. Теглена от бели мулета. Ще наредя да приберат завесите назад, за да могат всички да го видят.
— Триумф?
— Шарл обеща да ми изпрати момчето в окови.
— На смърт? — питам тихо.
Той кимва.
— Разбира се. Съжалявам, Елизабет. Но трябва да си знаела, че това трябва да свърши така. Пък и, така или иначе, ти мислеше, че е мъртъв, от години го беше отписала като мъртъв — и сега той наистина ще умре.
Измъквам длан от топлата сгъвка на ръката му.
— Не ми е добре — казвам жаловито. — Влизам вътре.
В това настроение дори не се преструвам на болна, за да го избягвам; наистина ми се гади. Изпратих един любим съпруг в опасност и се молех всеки ден за благополучното му завръщане. Обещах му, че когато се прибере у дома, ще го обичам вярно и страстно, както току-що се бяхме научили да се обичаме. Но сега, в мига на неговото завръщане, откривам у него нещо, което мисля, че никоя жена не би могла да обича. Той злорадства заради победата над едно момче, изпитва наслада при мисълта за унижението му, жадно си представя смъртта му. Преведе цяла армия през Тясното море, за да не спечели нищо повече освен измъчването и екзекуцията на един млад сирак. Невъзможно ми е да разбера как бих могла да се възхищавам на такъв човек. Невъзможно ми е да проумея как да обичам такъв човек, как да му простя за тази първична, първобитна омраза към едно безпомощно момче. Ще трябва да измисля как да избегна назоваваното на това — дори тайно, пред себе си — като някакъв вид лудост.
Той ме пуска. Майка му се приближава до него и заема мястото ми, сякаш само ме е чакала да се махна; и двамата гледат след мен, докато влизам бързо в любимия ни дворец, който бе построен за щастие, за танци и за празнуване. Минавам през голямата зала, където слугите подготвят огромните маси за празничното пиршество по случай победата на Хенри, и си мисля колко жалка е тази победа — ако само знаеха! Един от най-великите крале в християнския свят бе повел могъща армия и нахлул в друга страна без никаква друга причина, освен за да примами едно изгубено момче, един сирак, към позорна смърт.