Изхвръква навън. Чувам трясъка във външната зала за аудиенции, когато стражите забиват пиките си в земята, докато той отваря рязко вратата, а после тътренето на крака, когато охраната му припряно се подрежда зад него, за да го последва. До утре целият двор ще узнае, че е нарекъл Маргарет „кучка на Йорк“, а мен — йоркистка предателка, че е назовал покоите ми „гнездо на мръсни предатели“. А на сутринта всички ще узнаят и защо: момчето, което нарича себе си мой брат, отново е изчезнало.
Дворецът Уестминстър, Лондон
Пролетта на 1493 г.
Оставаме в Лондон за пролетта, за да може Хенри да бъде в центъра на своята шпионска мрежа, получавайки доклади първо от Антверпен, а после от Мехелен за чудото в двора на моята леля във Фландрия. Всички говорят за мига, когато племенникът ѝ дошъл при нея от Франция, спасен благодарение на ангелска намеса, коленичил в краката ѝ, погледнал я в лицето, и тя разпознала с ликуване изгубения си племенник Ричард.
Тя пише на всички, в изблик на радост, като им казва, че времето на чудесата не е отминало, защото ето го тук — нейният племенник, когото са смятали за мъртъв, а той бил отново сред нас като Артур, събудил се от сън и завърнал се в Камелот.
Монарсите на християнския свят ѝ отговарят. Странно е, но ако тя припознава племенника си, то кой би могъл да го отхвърли? Кой би могъл да знае по-добре от собствената му леля? Кой би се осмелил да каже на вдовстващата херцогиня на Бургундия, че греши? Пък и защо да греши? Тя вижда със сигурност у това момче чертите на племенника си, и разказва на всички, че разпознава в негово лице братовия си син. Никой от скъпите ѝ приятели — императорът на Свещената Римска империя, кралят на Франция, кралят на Шотландия, кралят на Португалия и монарсите на Испания — не отхвърля твърдението ѝ дори и за миг. А колкото до самото момче, всички съобщават, че той е с осанка на принц, красив, усмихнат, сдържан. Облечен в най-хубавите дрехи, които заможната му леля може да му поръча, той създава собствен двор от присъединяващите се към него мъже, чийто брой постоянно нараства, понякога говори за детството си и споменава събития, които само дете, израснало в кралския двор на баща ми би могло да знае. Слугите на баща ми, старите приятели на майка ми бягат от Англия, сякаш сега тя е вражеска страна. Отиват до Мехелен, за да го видят лично. Задават му въпроси, които са съчинили, за да го изпитат. Оглеждат лицето му, търсейки прилика с красивия малък принц, когото майка ми обожаваше, опитват се да му заложат капан с лъжливи спомени, с химери. Но той им отговаря уверено, те също му вярват, и остават на негова страна. Всички са удовлетворени от изпитанията, които сами са измислили. Всеки един от тях, дори онези, които са били твърдо решени да го опровергаят, дори онези, на които Хенри е платил да го изложат, са убедени, че той не е измамник. Падат на колене, някои от тях плачат, кланят му се като на свой принц. Това е Ричард, завърнал се от мъртвите — пишат те възторжено в отговорите си до Англия. Това е Ричард, изтръгнат от ноктите на смъртта, законният крал на Англия, възстановен отново на власт, върнат ни отново, слънцето на Йорк грее отново.
Нови и нови хора започват да се измъкват от домовете си в Англия. Уилям, любимият ковач на краля, изчезва от ковачницата. Никой не може да разбере защо той би се отказал от благоволението на двора, от правото да подковава най-хубавите коне в кралството, от покровителството на самия крал — но огънят е изгасен, а ковачницата е тъмна, и мълвата твърди, че Уилям е заминал да подковава конете на истинския крал на Англия, и вече не желае да служи на един претендент на Тюдорите. Неколцина съседи, които живеят близо до баба ми, херцогиня Сесили, изчезват от красивите си имения в Хъртфордшър и потеглят тайно за Фландрия, почти със сигурност с нейната благословия. Свещеници изчезват от параклисите си, техните помощници препращат писма на известни поддръжници, придворни носят пари от изтъкнати родове в Англия на момчето. После идва най-лошото от всичко — сър Робърт Клифърд, придворен, служил на Йорк, човекът, натоварен от Хенри със задачата да бъде негов представител в Бретан, натъпква дисагите си със съкровища на Тюдорите и заминава. Мястото му в нашия параклис остава празно, мястото на масата му в нашата зала — също. Шокиращо, невероятно, но нашият приятел сър Робърт е изчезнал с цялата си свита; и всички знаят, че е отишъл при момчето.