Сега ние сме тези, които заприличват на двор на претендент. Момчето изглежда истинско, докато ние се преструваме на уверени; но аз виждам напрежението в лицето на Нейна светлост майката на краля, виждам как Джаспър Тюдор обикаля нервно по коридорите, подобно на стар боен кон, с ръка, постоянно посягаща към колана, където би трябвало да виси мечът му, как постоянно оглежда залата, докато се храни, постоянно нащрек за отварянето на някоя врата. Самият Хенри е посивял от изтощение и страх. Започва работния си ден призори, и по цял ден различни мъже влизат в малката стая в центъра на двореца, където той се среща със съветниците и шпионите си. Удвоил е стражата пред вратата.
Дворът е притихнал; дори в детската стая, където би трябвало да има пролетна слънчева светлина и смях, бавачките са тихи и забраняват на децата да крещят или да тичат наоколо. Елизабет остава сънлива и неподвижна в люлката си. Артур е почти безмълвен; не знае какво става, но усеща, че живее в дворец под обсада, знае, че мястото му е застрашено, но не му е казано нищо за младия човек, чиято детска стая беше това, който учеше уроците си на същата тази маса. Той не знае нищо за онзи Уелски принц, който беше преди него в реда за наследяване на престола, който също бе усърден и старателен, и любимец на майка си.
Сестра му Маргарет е сдържана и предпазлива. Тиха и кротка е, както ѝ нареждат, сякаш знае, че нещо не е наред, но не знае какво да прави.
Малкият им брат Хари започва да настоява нещата да стават така, както той иска: той е здраво, яко малко момче с висок буен смях, обича игрите и музиката; но дори той е укротен от припряността и тревожността на всички в двореца. Никой вече няма време да си играе с него, никой не спира да си поговори с него, хората сноват бързо из голямата зала, заети с тайни дела. Той оглежда смутено хората, които само преди няколко месеца винаги спираха, за да го вдигнат и да го залюлеят към тавана, или му подхвърляха топка, или го водеха долу до конюшнята да види някой кон, но сега се мръщят и отминават припряно.
— Съ’ Уилям! — вика той към брата на Томас Станли, когато той минава наблизо. — И Хари иска!
— Не може — казва сър Уилям кратко, поглежда студено Хари и продължава към конюшните, така че детето спира на място и се оглежда за бавачката си.
— Всичко е наред — казвам, като му се усмихвам. — Сър Уилям просто бърза.
Но той се намръщва.
— Защо не играе с Хари? — пита простичко, а аз не мога да му отговоря. — Защо не играе с Хари?
Кралят мобилизира целия двор за отпор на новината от Мехелен; няма нищо по-важно. Лордове и съветници заминават за Ирландия по негово нареждане, разговарят с ирландските лордове и ги умоляват да си припомнят кому наистина дължат вярност, да не хукват отново след един мним принц. Предатели биват помилвани в припрян изблик на великодушие, освобождават ги от затвора, след като наново са се заклели във вярност към нас. Стари, забравени съюзи се утвърждават отново. Трябва да бъдем сигурни в Ирландия, народът на тази страна не бива да дава сърцето си на едно миловидно момче от династията Йорк, да бъде верен само на Тюдор. Един от малцината доверени хора на Хенри заминава за Бристол и започва да събира кораби за флотилия, която ще патрулира край проливите. Трябва да следят за кораби, пристигащи от Франция, от Фландрия, от Ирландия, дори от Шотландия. Изглежда, че момчето има приятели и съюзници навсякъде.
— Нашествие ли очакваш? — питам го невярващо.
На лицето му има нова бръчка, дълбока гънка между веждите.
— Разбира се — казва той рязко. — Не знам само кога. Разбира се, освен това не знам и къде, нито пък колко ще бъдат. Това, разбира се, са единствените важни неща. А аз не ги знам.
— Шпионите нищо ли не ти съобщават?
Против волята ми, в гласа ми се прокрадва нотка на презрение, когато говоря за шпионите му.
— Не още, не — казва той с желание да се защити. — Има тайни, които враговете ми пазят добре.
Обръщам се да тръгна към детската стая, където ще дойде лекар да прегледа Елизабет.
— Не си отивай — казва той. — Имам нужда…
Обръщам се назад, с ръка върху резето; искам да попитам лекаря дали по-хубавото време ще помогне на Елизабет да укрепне.
— Какво има?
Той изглежда безпомощен:
— Никой ли не се е опитал да разговаря с теб? Нали щеше да ми кажеш, ако някой беше говорил с теб?
Умът ми е насочен към болното ми дете; наистина не го разбирам.
— Да говори с мен за какво? Какво имаш предвид?