Томас, лорд Станли, чийто брак без любов с Нейна светлост майката на краля му донесе величие и доведе армия при сина ѝ, не е допуснат до съвещанията им, сякаш е също така опетнен от измяна, както и мъртвият му брат. Ако не могат да имат доверие на девера на Нейна светлост майката на краля, ако не могат да се доверят на съпруга ѝ, ако не могат да вярват на собствените си сродници, които са отрупали с почести и пари, тогава на кого могат да имат доверие?
Не могат да имат доверие никому, боят се от всички.
Хенри вече изобщо не идва вечер в покоите ми. Изпълнен с ужас от едно момче, той не може да мисли за създаване на друго дете. Разполагаме с наследниците, от които се нуждае: голямото ни момче и неговият по-малък брат. Хенри ме гледа така, сякаш не може да си помисли да ми направи друго дете, дете, което ще носи наполовина кръвта на Йорк, което ще бъде наполовина предател по рождение. Цялата топлота, цялата нежност, която се зараждаше между нас, е смразена и унищожена от неговия ужас и недоверие. Докато майка му ме гледа накриво, когато кралят протяга ръка да ме въведе на вечеря, но почти не докосва пръстите ми, аз вървя като предателя сър Уилям: с високо вдигната глава, сякаш отказвам да се срамувам.
През цялото време чувствам прикованите в мен очи на придворните, но не смея да срещна погледите им и да се усмихна. Не мога да преценя кой би могъл да ми се усмихне със съзнанието, че съм жена, страдаща от грубостта на съпруг, който отново е изгубил току-що усвоения си навик да проявява нежност, мъж, на когото цял живот са повтаряли, че трябва да бъде крал, а сега той се съмнява в това повече от когато и да било преди. Или може би ми се усмихват, защото са останали неразкрити, и си мислят, че аз също съм скрита. Навярно кроят измяна и си мислят, че съм на тяхна страна. Навярно ми се усмихват, защото са видели майчиния ми печат в торбата на предателя, и вярват, че собственият ми печат е бил потулен, скрит, по-надолу в торбата.
Помислям си за момчето в Мехелен, момчето със златистокестенява коса и лешникови очи, и си го представям как върви като мен, с високо вдигната глава, както ние, децата на Йорк, бяхме научени да правим. Представям си го как научава за загубата на съкровището, на торбата с печати; за този съкрушителен удар по плановете му, за измяната на неговите съюзници. Казват, че изразил съжаление, задето сър Робърт го е предал, но че не изрекъл клетви или ругатни. Не се задавил, сякаш ще повърне, и не наредил на всички да напуснат стаята. Държал се като момче, научено от една любяща майка, че колелото на съдбата може лесно да се обърне срещу теб, и е безсмислено да се гневиш срещу това, или да си пожелаваш да бъде иначе. Приел е лошата вест като принц на Йорк, а не като Тюдор.
Замъкът Уорчестър
Лятото на 1495 г.
Никой не иска да ми каже какво става. Въртя се в кръг от мълчание, сякаш съм затворена като пиявица в стъкленица с дебели стени. Хенри идва в покоите ми, но почти не говори с мен. Идва в леглото ми и изпълнява дълга си, сякаш посещава бордей, вертеп; изгубили сме цялата любов, която се зараждаше между нас. Сега той иска да създаде още един Тюдор, за да има резерва срещу момчето. Допитвал се е до астрономи и те смятат, че един трети принц в рода на Тюдорите ще направи престола му по-сигурен. Изглежда, че двама наследници, единият от които — провъзгласен за херцог на Йорк, не му стигат. Трябва да се скрием зад стена от бебета, и Хенри ще ми ги направи от необходимост, но не и от любов.
През юли му казвам, че съм пропуснала месечното си кървене и отново очаквам дете, и той кимва безмълвно; дори тази вест не може да му донесе радост. Престава да идва в стаята ми, като човек, освободен от задължение, и аз се радвам, че мога да спя в компанията на някоя от сестрите си, или с Маргарет, която е в двора, докато съпругът ѝ претърсва източна Англия за скрити предатели. Изгубила съм желанието да деля легло със съпруга си — докосването му е студено, а ръцете му са окървавени. Майка му ме гледа, сякаш ѝ се иска да повика кралските телохранители да ме арестуват, без никаква друга причина освен името ми.
Джаспър Тюдор вече изобщо не стои тук, в двора, а вечно е на път, за да получава сведения от източното крайбрежие, където те вярват, че момчето ще слезе на суша, и от Севера, където мислят, че ще нахлуят шотландците с бялата роза на знамената си, или от запад, където опитът на Хенри да смаже ирландците рикошира върху него и хората са по-гневни, по-непокорни и готови за бунт откогато и да било преди.
Прекарвам повечето си време в детската стая с децата си. Артур учи с домашния си учител и всеки следобед му нареждат да излиза на арената, за да овладява ездата и да усвоява умения да борави с копие и меч. Маргарет учи бързо и бързо се гневи: грабва някоя книга от братята си, изтичва и се заключва в някоя стая, преди те да успеят да се развикат и да хукнат след нея. Елизабет е лека като перце, малко момиченце, бледо като сняг. Казват ми, че скоро ще напълнее, ще бъде силна като братята и сестра си, но аз не им вярвам. Хенри подготвя годеж за нея, отчаяно иска да сключи съюз с Франция и ще използва това малко съкровище, това крехко като порцелан дете, за да сключи договор. Ще я използва като прясна стръв, за да улови момчето. Не споря с него. Не мога да се тревожа сега за женитбата ѝ след дванайсет години, мога единствено да мисля, че днес е яла само малко хляб и мляко, малко риба на вечеря, и никакво месо.