— Да — казва той. — Най-после осветяват пътя му към дома.
На следващия ден Хенри потегля гневно от замъка, заобиколен от стражата си, без да ми каже дори една дума за сбогом, отправя се на запад, за да събира войски, посещава замъци във владенията на семейство Станли, отчаяно опитвайки се да запази верността им, несигурен във всички тях. Не се сбогува дори с децата в детската стая, нито отива при майка си да получи благословията ѝ. Тя е ужасена от внезапното му заминаване и прекарва цялото си време на колене върху каменния под на параклиса в Устър, като дори не идва на закуска, защото пости, подлагайки се на глад, за да привлече Божията благословия върху сина си. Тънката ѝ шия, подаваща се над роклята ѝ, е зачервена и разранена, защото носи власеница върху голата си кожа, за да умъртвява изтънялата си като хартия плът. Джаспър Тюдор язди редом с Хенри, като уморен стар боен кон, който не знае как да спре и да си отдъхне.
До нас достигат объркани, противоречиви слухове. Момчето е слязло на суша в източната част на страната, навлизайки в Англия през Хъл и Йорк, както стори баща ми, когато се завърна триумфално от изгнанието си. Момчето върви по стъпките на крал Едуард като негов истински син и наследник.
После чуваме, че ветровете са отклонили момчето от курса му и че той е слязъл на суша в южна Англия, а там няма никой, който да отбранява крайбрежието, освен архиепископът и няколко местни отряда. Какво ще попречи на момчето да нахлуе в Лондон? Няма кой да му препречи пътя, няма никой, който да го отблъсне.
Стражата на Хенри влиза на коне в двора на конюшнята без предупреждение, конярите започват да четкат изтощените коне, а изкаляните от пътя мъже безмълвно се качват по задните стълби до стаите си. Не викат да им донесат ейл, нито се хвалят гръмко с пътуването си, връщат се в двора, смълчани от мрачна решителност, страхуващи се от поражение. Две поредни вечери Хенри се храни заедно с придворните, със сурово изражение, сякаш е забравил всичките си уроци за това, че трябва да бъде усмихнат крал. Идва в покоите ми да ме отведе на вечеря и ме поздравява рязко.
— Слязъл е на суша — той процежда думите, докато ме води към кралската маса. — Довел много войници на брега. Но видял отбраната и побягнал като страхливец. Моите хора убили няколкостотин от тях, но като истински глупаци оставили кораба му да се измъкне. Той побягнал като уплашено хлапе, а те го оставили да си отиде.
Не припомням на съпруга си, че някога той също дойде до брега, видя, че там е заложен капан, и отплава, без да стъпи на суша. Тогава и ние го нарекохме страхливец.
— Е, къде е сега?
Той ме поглежда студено, сякаш преценява дали е безопасно да ми каже.
— Кой знае? Може би е отишъл в Ирландия? Ветровете духаха на запад, така че се съмнявам да е слязъл на суша в Уелс. Поне Уелс би трябвало да бъде верен на един Тюдор. Той ще разбере това.
Не казвам нищо. И двамата знаем, че той не може да разчита на нито една област, че ще бъде предана на един Тюдор. Протягам ръце и прислужникът, който отговаря за миенето на ръцете, полива топла вода върху пръстите ми и ми подава благоуханна кърпа.
Хенри изтрива ръцете си и подхвърля кърпата на един паж.
— Залових някои от хората му — казва той във внезапен пристъп на енергия. — В ръцете ми са около сто и шейсет от тях, англичани и чужденци, до един — предатели и бунтовници.
Не е нужно да питам какво ще стане с мъжете, отплавали с момчето за Англия. Заемаме местата си и се обръщаме с лице към придворните си.
— Ще ги разпратя из страната и ще наредя да ги обесят на групи във всички пазарни градове — заявява Хенри със студено ожесточение. — Ще покажа на хората какво се случва с всеки, който се обърне срещу мен. И ще ги съдя за пиратство — не за държавна измяна. Ако ги обявя за пирати, ще мога да убия и чужденците. Французин и англичанин могат да увиснат на бесилото редом, един до друг и всички ще гледат техните разлагащи се тела и ще знаят, че не бива да се осмеляват да оспорват управлението ми, независимо къде са родени.
— Няма ли да ги помилваш? — питам, докато наливат вино в чашите ни. — Нито един от тях? Няма да проявиш милост? Винаги казваш, че е добър политически ход да се проявява милост.
— Защо, в името на адските огньове, трябва да ги помилвам? Те тръгнаха срещу мен, срещу краля на Англия. Въоръжени, с надеждата да ме свалят от престола.
Свеждам глава пред яростния му изблик и знам, че придворните наблюдават яростта на Хенри.
— Но онези, които екзекутирам в Лондон, ще умрат, както умират пиратите — изрича той с внезапна сурова наслада. Гневът му се изпарява, той ми се усмихва лъчезарно.