— Маргарет, ще ме хванеш ли под ръка? — моля я.
Маги се изправя със старателно изиграно безразличие, сякаш е имала намерение да остане вътре, и намята пелерината си.
— Трябва да ви придружи страж — заявява Нейна светлост. — А вие трите — тя посочва към застаналите най-близо жени, без дори да погледне да види кои са, — вие трите ще се разходите с Нейна светлост.
Те не изглеждат много доволни при мисълта за една разходка в студа сега, когато може да завали и сняг, но се надигат, донасят наметките от стаите си и с по един страж пред нас и зад нас, и дамите около нас, Маги и аз най-сетне сме заедно и можем да говорим, без да ни подслушват.
— Какво има? — казвам рязко, веднага щом стражите тръгват напред, а жените изостават назад. Маги ме хваща подръка, за да не се подхлъзна по заскрежената земя. Сивата, студена река край нас е поръбена с бяло по бреговете, а една чайка, не по-бяла от скрежа, надава крясък над главите ни, после се завърта и отлита.
— Той е женен — казва тя кратко.
Изобщо не е нужно тя да изрича името му. Всъщност ние поддържаме споразумението, че нямаме име за него.
— Женен! — Мигновено ме сграбчва страх, че той е сключил неравен брак, оженил се е за някоя симпатична слугиня, някоя търсеща добър „улов“ вдовица, която му е заела пари. Ако е сключил лош брак, тогава Хенри ще злорадства и ще го презира, наричайки го още по-често Питъркин и Пъркин, син на пияница и слугиня, сега женен за една пачавра. Всички ще говорят как това доказва, че той не е принц, а претендент от нисше потекло. Или ще кажат, че е усвоил плебейски привички, простонародни привички, че е допуснал да бъде заслепен от вдовицата на някой дребен аристократ и да се ожени за нея заради парите от вдовишкото ѝ наследство. Ако съпругата му не може да се похвали с целомъдрие, ако е някоя провинциална повлекана, той със същия успех може да се откаже и да се прибере у дома.
Спирам на място.
— О, за Бога, Маги. Коя е тя?
Тя сияе.
— Сключил е добър брак, дори прекрасен брак. Оженил се е за Катрин Хънтли, сродница на самия крал на Шотландия, дъщеря на граф Хънтли, най-високопоставеният лорд на Шотландия.
— Дъщерята на граф Хънтли?
— И се говори, че е красавица. Лично крал Джеймс я предал на жениха ѝ пред олтара. Сгодили се преди Коледа, сега са женени, и вече се говори, че тя чака дете.
— Малкият ми бра… Ри… той е женен? Момчето е женено?
— А съпругата му очаква дете.
Хващам я под ръка и продължаваме нататък.
— О, само да можеше майка ми да види това!
Маги кимва.
— Щеше да е толкова щастлива. Толкова щастлива.
Разсмивам се на глас.
— Щеше да е във възторг, особено ако момичето е красиво и притежава състояние. Но, Маги, знаеш ли къде са се оженили? И как са изглеждали?
— Тя е носела яркочервена рокля, а вашият бра… той бил с бяла риза, тесни черни панталони и черен кадифен жакет. Организирали голям турнир, за да отпразнуват сватбата.
— Турнир?
— Крал Джеймс платил за всичко, всичко било направено както трябва. Разправят, че било пищно като в нашия двор, други казват, че било дори по-хубаво. А сега кралят и новобрачната двойка са заминали за ловния му дворец край Фолкланд във Файф.
— Съпругът ми знае всичко това — изтъквам очевидното.
— Да, аз го знам от сър Ричард, който трябва да отиде в Линкълн, за да събере армия за война с Шотландия. Той го научил от един от шпионите на краля. Точно сега кралят е свикал съвета си, за да нареди укрепяването на замъците в Северна Англия и подготовката за нашествие от Шотландия.
— Нашествие, предвождано от краля на Шотландия?
— Говори се, че със сигурност ще има нашествие тази пролет, сега, когато той се е свързал с брак с кралската фамилия на Шотландия. Кралят на Шотландия със сигурност ще го качи на престола на Англия.
Представям си брат си, какъвто го видях за последно: красиво малко момче на десет години със светла коса, будни лешникови очи и дяволита усмивка. Мисля си за потрепването на долната му устна, когато го целунахме за сбогом, увихме го топло и го изпратихме извън убежището, съвсем сам, с лодката надолу по течението, молейки се планът да се осъществи и той да стигне отвъд морето при леля ни, херцогиня Маргарет, и тя да го спаси. Мисля си за него сега, един млад мъж в сватбения си ден, облечен в черно и бяло. Представям си го как се усмихва със закачливата си усмивка, и прекрасната му невеста до него.