Поглеждам покрай нея към съпруга си, който държи главата си извърната.
— Можеш да бъдеш обичан — казвам му.
За пръв път той вдига поглед и среща очите ми:
— Не като момчето — казва горчиво. — Очевидно не притежавам умение за това. Никой не е обичан като него.
Жената, която ме спря на път за параклиса и ме помоли да кажа на съпруга ми, краля, че поданиците му не могат да си плащат глобите, не могат да си плащат данъците, е наистина една от мнозина. Отново и отново хората ме молят да се застъпя за тях, за да им бъде опростен някой дълг, и отново и отново се налага да им казвам, че не мога. Всички трябва да си плащат глобите, всички трябва да си плащат данъците, а бирниците вече ходят въоръжени и яздят с охрана. Когато това лято тръгваме на обиколка на запад, и яздим през зелените хълмове на равнината край Солсбъри, вземаме със себе си личните ковчежници на Хенри, и където и да отидем, те правят нови оценки на имотите, земите и приходите от различните занятия, и представят нов отчет за данъците.
Сега съжалявам, че разказах на Хенри как баща ми имаше навика да гледа над главите на хората, които четяха приветствията на местните жители, и да пресмята колко могат да платят. Системата от заеми, замени и глоби на баща ми се превърна в омразната данъчна система на Хенри и където и да отидем, сме следвани от писари, които броят остъклените прозорци на къщите, или стадата овце в ливадите, или реколтата в нивите, и представят на хората, които идват да ни видят, нареждане за плащане.
Вместо да бъдем посрещани от хора, които ликуват по улиците, тълпят се да помахат на кралските деца и да ми изпратят въздушни целувки, хората се крият далече от погледа ни, трупат вещите си в складове, измъкват тайно сметководните си книги, отричат благоденствието си. Нашите домакини ни поднасят най-оскъдна храна и крият най-хубавите си гоблени и сребърни прибори. Никой не се осмелява да окаже на краля щедро гостоприемство, защото или той, или майка му ще обявят това за доказателство, че тези хора са по-богати, отколкото си дават вид, и ще ги обвинят, че не са обявили богатството си. Пътуваме от едно имение или абатство до друго като алчни скитници, които идват само да крадат, и аз се ужасявам от тревожните лица, които ни посрещат, и облекчените изражения, с които ни изпращат.
И навсякъде, където отиваме, при всяко спиране, има мъже с качулки, които ни следват като фигурата на самата Смърт, яхнали препъващи се от умора коне, мъже, които разговарят тайно със съпруга ми, преспиват, а после, на следващия ден, продължават, възседнали най-добрите коне от конюшните. Отправят се на запад, където корнуолците — земевладелци, миньори, моряци и рибари — заявяват, че няма да платят дори едно пени повече данък на Тюдорите, или потеглят на изток, където крайбрежието се е ширнало, опасно открито за нашествие, или потеглят на север към Шотландия, където научаваме, че кралят организира армия и лее оръдия, каквито не са виждани никога преди, за обичния си братовчед: момчето, което ще бъде крал на Англия.
— Най-сетне той е в ръцете ми — Хенри влиза в стаята ми, без да обръща внимание на дамите ми, които скачат на крака и се снишават в реверанси; не обръща внимание на музикантите, които рязко спират да свирят и чакат заповед. — Залових го. Погледнете това.
Покорно поглеждам листа, който ми показва. Виждам бъркотия от числа и символи, които са напълно неразбираеми за мен.
— Не мога да прочета това — казвам му тихо. — Това е езикът, който използвате вие; езикът на шпионите.
Той цъква нетърпеливо с език и издърпва друг лист хартия изпод първия. Това е превод на кодираното съобщение от португалския пратеник, подпечатано лично от краля на Франция за удостоверяване на истинността му. Така нареченият херцог на Йорк е син на бръснар от Турне, открих родителите му и мога да ви ги изпратя…