Лейди Маргарет е толкова обзета от желание да създава собствени правила, и толкова убедена в ценността на съветите си, че започва да записва нарежданията, които издава в моето домакинство, така че всичко да се върши точно както тя е постановила, в продължение на години в бъдеще, дори след смъртта ѝ. Представям си как отвъд гроба тя все още управлява света, докато дъщеря ми и внучките ми се допитват до голямата книга на кралското домакинство, и научават, че не бива да ядат пресни плодове, нито да седят твърде близо до огъня. Трябва да избягват прегряването и да внимават да не настинат.
— Очевидно досега никоя жена не е имала бебе — казва майка ми, която е родила дванайсет.
Хенри пише на майка си през ден и съобщава как го посрещат по пътя, докато бавно напредва на север, с какви семейства се среща, и какви подаръци получава по пътя. На мен пише веднъж седмично, като ми разказва къде е отседнал същата вечер, съобщава ми, че е в добро здраве, и че ми желае всичко добро. Отговарям с учтива бележка, и давам незапечатаното си писмо на майка му, която го прочита, преди да го сгъне в собствения си пакет с писма до него.
По Велики пости в двора не се яде месо, но Нейна светлост майката на краля решава, че подобен начин на хранене е твърде оскъден за мен. Изпраща послание лично до папата с молба да ми се разреши да ям месо по време на целия пост, за да поддържам растежа на бебето. Нищо не е по-важно от един син и наследник на Тюдорите, дори и прочутото ѝ благочестие.
След смъртта на Томас Баучър лейди Маргарет посочва своя фаворит и бивш съзаклятник Джон Мортън за поста на архиепископ на Кентърбъри, и той с незабавно назначен. Съжалявам, че старият ми сродник няма да кръсти сина ми или да положи короната на главата ми. Но Джон Мортън се държи като добре възпитана хрътка, винаги с нас, без да натрапва присъствието си. Седи прегърбен на най-хубавото място до огъня и ме убеждава, че е мой пазител, и че присъствието му е късмет за мен. Той е навсякъде в двора, изслушва всички, сприятелява се с всички, изглажда трудностите и — несъмнено — докладва всичко на Нейна светлост. Където и да отида, той е там, интересува се от всичките ми дела, бърза да предложи духовни съвети, постоянно е нащрек за нуждите и мислите ми, бъбри с дамите ми. Не ми отнема дълго време да си дам сметка, че той знае всичко, което става в двора, и не се съмнявам, че ѝ докладва всичко в подробности. Той е изповедник и най-голям приятел на Нейна светлост от години, и я уверява, че трябва да ям червено месо, добре приготвено, и че той лично отговаря за папското разрешение. Потупва ме по ръката и ми казва, че нищо не е по-важно от здравето ми, нищо не е по-важно за него от това да бъда здрава и силна, и бебето да расте, и ме уверява, че Бог е на същото мнение.
После, след Великден, докато майка ми и двете ми сестри шият бебешки дрешки в приемната на Нейна светлост майката на краля, един пратеник, покрит с прах от пътя, влиза с цялата си мръсотия чак до прага, като казва, че носи спешно съобщение от Негова светлост краля.
Поне този път тя не вирва дългия си нос, за да изтъкне собственото си величие, и не го отпраща да се преоблече. Хвърля един зашеметен поглед към мрачното му лице, веднага го пуска в личната си стая и влиза след него, като затваря сама вратата, така че никой да не може да подслушва и да чуе новините, които той носи.
Иглата на майка ми е увиснала неподвижно над ръкоделието ѝ, докато тя вдига глава и проследява как човекът минава покрай нея. После въздъхва леко, като жена, изпълнена със сдържано доволство от своя свят, и се връща към работата си. Двете със Сесили се споглеждаме неспокойно.
— Какво има? — питам майка ми, тихо като дихание.
Сивите ѝ очи са сведени, приковани върху работата ѝ.
— Откъде да зная?
Вратата към личните покои на Нейна светлост дълго време остава затворена. Пратеникът излиза, минава бързо покрай всички нас, дамите, сякаш му е наредено да не казва нищо, а вратата остава все така затворена. Едва когато става време за вечеря, Нейна светлост излиза и заема мястото си на големия стол под балдахина. С мрачно изражение, тя чака мълчаливо управителят на нейното домакинство да ѝ съобщи, че вечерята е поднесена.
Архиепископът, Джон Мортън, идва и застава до нея, явно готов да произнесе бърза благословия над вечерята, но тя седи със сурово изражение, без да казва нищо, дори и когато той се навежда, сякаш за да долови и най-тихия шепот.