— Изглежда, че все още има някои порочни глупци, които подкрепят изгубената династия Йорк — казва тя. — Въпреки че с династията Йорк е свършено ѝ всичките ѝ наследници са мъртви.
Нашият братовчед Джон дьо ла Поул е жив наследник, макар и заклел се да служи на Хенри; братът на Маги, Едуард, е наследник по пряка линия; но никой няма да изтъкне това пред Нейна светлост. Братът на Маги е на сигурно място в детската стая засега, а погледът на Маги е насочен решително към дъските на пода под обутите ѝ в пантофи крака. Тя не казва нищо.
Майка ми се надига и се отправя грациозно към вратата, спирайки за миг, за да застане пред Маги, защитавайки я от гневния поглед на Нейна светлост.
— Ще отида да си донеса броеницата и молитвеника — казва тя. — Желаете ли да ви донеса требника от олтара в покоите ви?
Вниманието на Нейна светлост майката на краля веднага се отклонява.
— Да, да, благодаря ви. И повикайте в параклиса и хористите. Всички трябва да си донесат броениците — казва тя. — След вечеря ще отидем право в параклиса.
Докато се молим, се опитвам да си представя какво става, сякаш притежавам ясновидската дарба на майка си и мога да видя събитията нагоре по Големия северен път, чак до замъка Мидълхам в Йоркшър. Ако Лъвъл успее да влезе зад онези солидни стени, той ще може да удържи с месеци, може би години. Ако Северът се вдигне в негова подкрепа, ще превишават по численост каквато и да е армия на Тюдорите под командването на Джаспър. Северът винаги пламенно е подкрепял династията Йорк, в Мидълхам обичаха Ричард като техен добър господар, олтарът в параклиса на Мидълхам винаги е обкичен с бели рози, навярно и сега. Хвърлям кос поглед към майка ми, която е олицетворение на набожността, на колене, със затворени очи, с извърнато нагоре лице: сноп светлина осветява ведрата ѝ красота, тя е прелестна като ангел без възраст, сякаш вглъбена в мисли за греховете на света.
— Знаехте ли за това? — прошепвам, навеждайки глава над мърдащите си пръсти, сякаш броя прехвърлените зърна на броеницата.
Тя не отваря очи, нито обръща глава, докато устните ѝ се движат, сякаш изрича молитва.
— Отчасти. Сър Франсис ми изпрати съобщение.
— За нас ли се бият?
— Разбира се.
— Мислиш ли, че ще победят?
Мимолетна усмивка преминава по лицето ѝ.
— Може би. Но зная едно.
— Какво?
— Изплашили са Тюдорите почти до смърт. Видя ли ѝ лицето? Видя ли архиепископа ѝ, когато избяга от стаята?
Дворецът Уестминстър, Лондон
Май 1486 г.
Първия признак за смут по улиците, който забелязвам, е силното скърцане, когато дузини мъже шумно затварят грамадните външни врати на двореца Уестминстър, а после гръмотевичният трясък, с който портите се хлопват и застават неподвижно. После чувам тежкия глух звук, когато гредата с противотежестите е издърпана и наместена в подпорите, за да задържи портите затворени. Барикадираме се в кралския дворец; кралската фамилия на Англия толкова се страхува от лондончани, че се затваряме под ключ, за да се скрием от Лондон.
С ръка върху големия си корем, отивам в покоите на майка си. Тя стои на прозореца и гледа над стените към улиците отвъд тях, с братовчедка ми Маги от едната страна и сестра ми Ан от другата. Почти не се обръща, когато влизам, но Маги казва през рамо:
— Удвояват стражата по стените на двореца. Можеш да ги видиш как търчат от караулното помещение да заемат местата си.
— Какво става? — питам. — Какво става там долу?
— Хората въстават срещу Хенри Тюдор — казва спокойно майка ми.
— Какво?
— Събират се пред двореца, трупат се, със стотици.
Чувствам как бебето се размърдва неспокойно в корема ми. Сядам и пресекливо си поемам дъх.
— Какво да правим?
— Ще останем тук — казва майка ми спокойно. — Докато успеем да видим пътя си.
— Какъв път? — питам нетърпеливо. — Къде ще сме в безопасност?
Тя поглежда назад, вижда пребледнялото ми лице и се усмихва.
— Успокой се, скъпа моя. Искам да кажа, ще останем тук, докато разберем кой е спечелил.
— Знаем ли изобщо кои се сражават?
Тя кимва и казва:
— Англичаните, които все още държат на династията Йорк, срещу новия крал. При всички положения сме в безопасност. Ако Лъвъл победи в Йоркшър, ако братята Стафорд спечелят своите битки в Устършър, ако тези граждани на Лондон превземат Тауър и после ни обсадят тук… тогава ще излезем.