— И ще направим… какво? — прошепвам. Разкъсвам се между нарастващото вълнение и пълния ужас.
— Ще си върнем трона — казва майка ми непринудено. — Хенри Тюдор се бори отчаяно да задържи короната, само девет месеца след като я спечели.
— Ще си върнем трона?
Гласът ми е станал писклив от ужас.
Майка ми свива рамене.
— Тронът не е изгубен за нас, докато Англия е мирна и обединена под властта на Хенри Тюдор. Това може да бъде просто още една битка от Войната на братовчедите. Хенри може да се окаже просто един епизод.
— Всички братовчеди са мъртви! — възкликвам. — Братята, които принадлежаха към династиите Ланкастър и Йорк, са мъртви — до един!
Тя се усмихва.
— Хенри Тюдор е братовчед на фамилията Боуфорт — напомня ми. — Ти си от династията Йорк. Имаш братовчед, Джон дьо ла Поул, синът на леля ти Елизабет. Имаш братовчед в лицето на Едуард, граф Уорик, синът на твоя чичо Джордж. Има ново поколение братовчеди — въпросът е само дали те ще поискат да тръгнат на война срещу този, който е сега на престола.
— Той е миропомазан крал! И мой съпруг! — повишавам тон, но нищо не я смущава.
Тя свива рамене.
— Значи печелиш и в двата случая.
— Виждате ли какво носят? — изписква развълнувано Маги. — Виждате ли знамето?
Надигам се от стола си и поглеждам над главата ѝ.
— Не мога да го видя оттук.
— Моето знаме — казва тя, с глас, треперещ от радост. — Това са мечката и тоягата на Уорик. И викат името ни. Викат: „За Уорик! За Уорик!“ Викат за Теди.
Поглеждам над сведената ѝ глава към майка ми.
— Призовават Едуард, наследника на Йорк — казвам тихо. — Искат момче от династията Йорк.
— Да — казва тя спокойно. — Разбира се, че искат.
Чакаме новини. Трудно ми е да понасям чакането, знаейки, че приятелите ми, близките ми и моята династия са се вдигнали на оръжие срещу собствения ми съпруг. Но за Нейна светлост майката на краля, която, изглежда, напълно се е отказала да спи, и стои на колене пред малкия олтар в личните си покои всяка нощ, и в параклиса — по цял ден, е по-тежко. Отслабва и посивява от тревога; мисълта за единствения ѝ син, далече в тази вероломна страна, без никаква закрила освен армията на чичо му, я кара да се поболява от страх. Тя обвинява приятелите му, че са го предали, поддръжниците му — че са се отдръпнали от него. Изрежда имената им в молитвите си към Бог, едно след друго — мъжете, които се стичаха на тълпи при победителя, но са готови да изоставят едно провалило се начинание. Тя не се храни, пости, за да привлече Божията благословия; но за всички ни е ясно как се поболява от надигащия се страх, че въпреки всичко синът ѝ не е благословен от Бога, че по някаква незнайна причина Бог се е обърнал против Тюдорите. Дал им е престола на Англия, но не и силата да го задържат.
В селцата из околностите на Уестминстър избухват схватки между лондонските отряди и войските на Тюдор, сякаш на всеки кръстопът се разнасят възгласи: „За Уорик!“ При Хайбъри бунтовниците, въоръжени с камъни, гребла и сърпове, водят решителна битка срещу тежковъоръжената кралска гвардия. Разказват се истории как войници на Хенри захвърляли знамето на Тюдор и бягали, за да се присъединят към бунтовниците. Мълви се, че големите търговци в Лондон и дори членовете на градския съвет подкрепят тълпите, които обхождат улиците, настоявайки с викове за завръщането на династията Йорк.
Лейди Маргарет нарежда да затворят капаците на всички прозорци, които гледат към улиците, за да не можем да виждаме битките, които постоянно се водят под самите стени на двореца. После заповядва да сложат резетата и на другите прозорци, за да не чуваме как тълпата надава викове в подкрепа на Йорк, настоявайки Едуард Уорик, моят малък братовчед Теди, да излезе и да им помаха с ръка.
Държим го далече от прозорците на учебната стая, забраняваме на слугите да клюкарстват, но въпреки това той знае, че народът на Англия го призовава да бъде крал.
— Хенри е кралят — казва ми той, докато го слушам как чете една история в учебната стая.
— Хенри е кралят — потвърждавам.
Маги хвърля поглед към двама ни, тревожно смръщена.
— Значи не е редно те да призовават мен — казва той. Изглежда доста примирен.
— Не, не е — казвам. — Скоро ще спрат да крещят.
— Но те не искат крал от рода на Тюдорите.
— Стига, Теди — прекъсва го Маргарет. — Знаеш, че не трябва да говориш такива неща.
Слагам ръка върху неговата.
— Няма значение какво искат — казвам му. — Хенри спечели битката и беше коронясан като Хенри VII. Той е крал на Англия, каквото и да говорят. И ние много, много ще сгрешим, ако забравим, че той е крал на Англия.