— Ще го кръстим Артур — заявява Нейна светлост. Предчувствах това. Завлякоха ме в Уинчестър за раждането, за да можем да претендираме за наследството на Артур, за да може бебето да се роди едва ли не върху прочутата Кръгла маса на рицарите от Камелот, така че Тюдорите да могат да претендират, че са наследници на онова великолепно кралство, че ще възкресят величието на Англия, а прекрасните рицарски традиции на страната ще се възродят благодарение на техния знатен род.
— Зная — казвам. Нямам възражения. Как бих могла да имам? Това беше тъкмо името, което Ричард бе избрал за сина, който би имал от мен. Той също мечтаеше за Камелот и рицарството, но за разлика от Тюдорите наистина се опита да създаде двор от благородни рицари; за разлика от Тюдорите водеше живот съгласно принципите на един съвършен, благороден рицар. Затварям очи при нелепата мисъл, че Ричард щеше да обича това бебе, че избра името му, че го призова да бъде с мен, че това е нашето дете.
— Принц Артур — заявява Нейна светлост.
— Зная — повтарям. Сякаш всичко, което правя със съпруга си, Хенри, е печална пародия на мечтите, които имах с любимия си, Ричард.
— Защо плачете? — пита тя нетърпеливо.
Повдигам чаршафа на леглото си и си избърсвам очите.
— Не плача — казвам.
Голямата зала на абата, Уинчестър
24-ти септември 1486 г.
Кръщението на цветето на Англия, розата на рицарството, е толкова пищно и разточително, колкото един току-що възцарил се режим може да измисли. Нейна светлост го планира през последните девет месеца, всичко се прави възможно най-показно.
— Имам чувството, че ще го потопят в злато и ще го сервират на поднос — казва майка ми саркастично, със скрита усмивка, докато вдига бебето от люлката му в утринта на големия ден на кръщението му. Бавачките стоят покорно зад нея, наблюдавайки всяко нейно движение с подозрителността на професионалисти. Дойката разхлабва връзките на корсажа си, нетърпелива да накърми бебето. Майка ми вдига внука си към лицето си и целува топлото му телце. Той е сънен, кихва леко. Протягам ръце, копнеейки за него, и тя ми го подава и прегръща и двама ни.
Докато гледаме, той отваря малката си уста в прозявка, сбърчва личице, размахва ръце като крилца на новоизлюпено пиленце, а после надава вой от глад.
— Негова светлост принцът — казва любящо майка ми. — Нетърпелив като крал. Хайде, ще го дам на Мег.
Дойката е готова да го вземе, но той плаче и нервничи, и не може да засуче от гръдта ѝ.
— Да го нахраня ли аз? — питам нетърпеливо. — Дали ще суче от мен?
Бавачките, кърмачката, дори майка ми, като една поклащат глави в пълно съгласие.
— Не — казва майка ми със съжаление. — Това е цената, която плащаш, задето си изтъкната дама, кралица. Не можеш да кърмиш собственото си дете. Извоювала си му златна лъжица и най-хубавата храна на света за цял живот, но той не може да суче майчиното си мляко. Не можеш да се държиш майчински с него, както може би ти се иска. Ти не си бедна жена. Не си свободна. Трябва да се върнеш в леглото на краля веднага щом можеш, и да ни дариш с още едно малко момче.
Ревниво гледам как той заравя личице в гърдите на друга жена и най-сетне започва да суче. Дойката ми се усмихва насърчително.
— Той ще укрепне с моето мляко — казва тихо. — Не трябва да се боите за него.
— Колко момчета ви трябват? — питам раздразнено майка си. — Преди да мога да престана да раждам? Преди да мога да откърмя едно?
Майка ми, която е родила трима кралски сина, а днес вече няма нито един, свива рамене и казва само:
— Светът е опасен.
Вратата се отваря без почукване, и влиза Нейна светлост.
— Готов ли е? — пита тя без предисловие.
— Храни се — майка ми се изправя на крака. — Ще бъде готов след малко. Чакате ли го?
Лейди Маргарет вдъхва сладкия, чист мирис на стаята, сякаш алчно жадува за него.
— Всичко е готово — казва тя. — Уредих го до последната подробност. Подреждат се в Голямата зала, очакват само графа на Оксфорд — оглежда се за Ан и Сесили и кимва одобрително при вида на изящните им рокли. — Оказана ви е чест — казва тя. — Позволих вие да изпълнявате двете най-важни задачи: да носите свещения елей, да носите самия принц — после се обръща към майка ми: — А вие, определена за кръстница на принц, принц от династията на Тюдорите! Никой не може да каже, че не сме обединили фамилиите. Вече никой не може да се обяви в подкрепа на Йорк. Всички сме едно. Планирах днешния ден, за да го докажа — тя поглежда кърмачката, сякаш иска да грабне бебето от нея. — Ще бъде ли готов скоро?
Майка ми прикрива една усмивка. Съвсем ясно е, че Нейна светлост може и да знае всичко за кръщаването на принцове, но не знае нищичко за бебетата.