Сесили идва при мен, останала без дъх от вълнение, с поруменяло лице, сякаш е влюбена. Уморена съм, гърдите ме болят, срамните части ме болят, всичко ме боли, когато сестра ми влиза с танцова стъпка в покоите ми и обявява:
— Той ми оказа благоволение! Кралят ми оказа благоволение! Нейна светлост се е застъпила за мен, и венчавката най-сетне ще се състои! Аз съм нейна кръщелница, но сега ще ѝ бъда още по-близка!
— Определиха ли деня за сватбата?
— Годеникът ми дойде да ми го съобщи лично. Сър Джон. Ще бъда лейди Уелс. А той е толкова красив! И толкова богат!
Поглеждам я, а сто резки думи напират на върха на езика ми. Това е човек, който е бил възпитан да мрази семейството ни, човек, чийто баща загина под нашите стрели в битката при Тоутън, когато собствената му артилерия не успя да стреля в снега, чийто полубрат сър Ричард Уелс и синът му бяха екзекутирани от баща ни на бойното поле за измяна. Годеникът на Сесили е полубрат на лейди Маргарет, привърженик на Ланкастър по рождение, по склонност, и поради трайната си враждебност към нас. Той е на трийсет и шест години, спрямо седемнайсетте на сестра ми, бил е наш враг през целия си живот. Сигурно я мрази.
— И това те прави щастлива? — питам.
Тя дори не чува скептицизма в тона ми.
— Лейди Маргарет лично уреди тази сватба — казва тя. — Каза му, че макар да съм принцеса на Йорк, аз съм очарователна. Така каза: очарователна. Каза, че съм напълно подходяща да бъда съпруга на благородник от двора на Тюдорите. Каза, че най-вероятно ще съм плодовита, дори те похвали, че имаш момче. Каза, че не се надувам от фалшива гордост.
— Каза ли „законородена“? — питам сухо. — Защото никога не мога да си спомня дали в момента сме принцеси, или не.
Най-накрая тя долавя горчивината в гласа ми и прекъсва веселия си танц, хваща се за колоната на леглото ми и се обръща да ме погледне:
— Да не би да ревнуваш, задето се омъжвам по любов, за благородник, и че идвам при него недокосната? С благоволението на Нейна светлост? — дразни ме тя. — Че репутацията ми е по-добра от тази на която и да е девойка по света? Без тайни зад гърба ми? Без скандали, които могат да бъдат извадени на бял свят? Никой не може да каже и думичка срещу мен?
— Не — казвам уморено. Идва ми да заплача от болка и неудобство, от процеждащата се кръв, от също така процеждащите се сълзи. Липсва ми бебето, и скърбя за Ричард. — Радвам се за теб, наистина. Просто съм уморена.
— Да повикам ли майка ви? — Братовчедка ни Маги пристъпва напред, като се мръщи на Сесили. — Нейна светлост все още се възстановява! — казва тя тихо. — Не бива да бъде безпокоена.
— Само дойдох да ти кажа, че ще се омъжвам. Мислех, че ще се радваш за мен — казва Сесили, огорчена. — Ти си тази, която се държи нелюбезно…
— Знам — насилвам се да сменя тона: — И трябваше да кажа, че се радвам за теб, и че той е щастливец да вземе за жена такава принцеса.
— Баща ни имаше по-големи планове за мен — изтъква тя. — Бях отгледана за нещо по-добро от това. Ако не ме поздравиш, би трябвало да ме съжаляваш.
— Да — отвръщам. — Но изчерпах цялата си жалост за себе си. Няма значение, Сесили, не можеш да разбереш как се чувствам. Би трябвало да си щастлива, радвам се за теб. Той е късметлия и, както казваш, красив и богат, а всеки роднина на Нейна светлост майката на краля винаги ще бъде фаворит.
— Ще се оженим преди Коледа — казва тя. — След като се пречистиш в църква и се върнеш в двора, ще се оженим и можеш да ми връчиш кралския сватбен подарък.
— Ще го очаквам с такова нетърпение — казвам, а малката Маги долавя сарказма в гласа ми и ми хвърля тайна усмивка.
— Хубаво — казва Сесили. — Мисля, че ще нося алено като теб.
— Можеш да вземеш моята рокля — обещавам ѝ. — Можеш да я преправиш, за да ти стане.
— Наистина ли? — Тя хуква към сандъка с роклите ми и отваря бързо капака. — И сватбеното бельо ли?
— Бельото не — заявявам. — Но можеш да вземеш роклята и диадемата.
Тя взема в ръце роклята.
— Всички ще ни сравняват — предупреждава ме, със светнало от възбуда лице. — Как ще ти хареса, ако кажат, че изглеждам по-добре от теб в алено и черно? Как ще ти хареса, ако кажат, че съм по-красива булка?
Отпускам се на възглавниците.
— Знаеш ли какво? Ще ми бъде все едно.
Дворецът Уестминстър, Лондон
Коледа 1486 г.
Пречистена в църква, облечена, с малка корона на главата, излизам от усамотението си, за да присъствам на сватбата на сестра си, Хенри ме поздравява на вратата с целувка по бузата и ме отвежда до местата за кралското семейство в параклиса в Уестминстър. Предвидено е това да бъде събитие в семеен кръг. Лейди Маргарет е там и се усмихва сияйно на своя полубрат. Майка ми придружава сестра ми. Ан е зад нея, братовчедка ми Маги стои с мен. Хенри и аз сме един до друг, забелязвам как хвърля поглед към мен, сякаш иска да подхване разговор, но не знае точно откъде да започне.