— Едва ли са му повтаряли по-често, отколкото на мен, че е роден да бъде крал — казва той. — Едва ли някой на света е бил по-убеден от майка ми, че синът му трябва да бъде крал.
— Той се е сражавал още от момчешките си години — казвам. — На възрастта, на която ти се укриваше, той е набирал войска и е изисквал вярност от войниците си. За него е било много различно. Предявявайки права над трона, той е разчитал на волята на хората. Той е предявил правото си: не майка му. Три слънца се появили в небето над армията му. Беше сигурен, че Бог го е избрал да бъде крал. Беше убедителен, настойчив, показвал се е пред хората на същата възраст, на която ти се криеше. Той се е сражавал, а ти си бягал.
Той кимва. Помислям си и друго, но не го изричам: освен това беше благословен с храброст, притежаваше голяма вродена смелост, а ти си по природа боязлив. И имаше съпруга, която го обожаваше, която се омъжи за него по неустоима любов, а семейството ѝ го прие с готовност, и неговата кауза бе тяхна кауза, а всички ние — неговите дъщери, неговите синове, зетьовете, снахите му — всички ние му бяхме изцяло предани. Той беше в центъра на едно любящо семейство, и всеки от нас би пожертвал за него живота си. А ти имаш единствено майка си и чичо си Джаспър, а те и двамата имат студени сърца.
Някой пред нас изкрещява: „Ура!“, и кралските телохранители вдигат пиките си и изкрещяват в отговор: „Ура!“ с всичка сила, а аз си казвам, че баща ми никога не би създал специална част от кралски телохранители, която да дава тон за приветствените възгласи, защото винаги вярваше, че всички го обичат, и никога не бе имал нужда от охрана.
Дворецът Уестминстър, Лондон
Август 1487 г.
Връщаме се в Лондон, за да се подготвим за моята коронация. Хенри влиза царствено в града и присъства на благодарствена служба за победата си в „Сейнт Пол“. Възнаграждава преданите, дори онези, които нямаха голям избор, освен да бъдат верни, тъй като бяха в Тауър; освобождава Томас Хауард, графа на Съри, и моя полубрат Томас Грей от затворничеството им.
Архиепископ Джон Мортън е назначен за лорд-канцлер, което само кара мен и други да се запитаме каква е тази помощ, която е могъл да окаже един отец на Църквата на един крал, за да бъде възнаграден по такъв начин.
— Шпиониране — казва ми Томас Грей. — Мортън и Нейна светлост майката на краля заедно ръководеха най-голямата шпионска мрежа, която светът някога е виждал, и сега никой не влиза или излиза от Англия, без кралят да разбере за това.
Моят полубрат седи с мен в приемната ми, а музиката за танците заглушава думите ни. Докато дамите ми упражняват нови стъпки в един ъгъл на стаята, ние разговаряме в друг. Вдигам ръкоделието си да прикрия лицето си, така че никой да не може да види устните ми. Толкова се радвам да го видя след толкова дълго време, че не мога да сдържа широката си усмивка.
— Видя ли почитаемата ни майка? — питам.
Той кимва.
— Добре ли е тя? Знае ли, че ще бъда коронясана?
— Добре е, напълно щастлива в абатството. Изпраща ти обичта си и най-добрите си пожелания за коронацията.
— Не мога да го убедя да я освободи да се върне в двора — признавам. — Но той знае, че не може да я държи там вечно. Няма основание.
— Не, но има повод — казва моят полубрат с крива усмивка. — Знае, че е изпращала пари на Франсис Лъвъл и Джон дьо ла Поул. Знае, че е обединила всички привърженици на Йорк, които заговорничат срещу него. Под носа на Хенри, под твоя нос, тя е ръководила собствена шпионска мрежа, от Шотландия до Фландрия. Той знае, че тя на свой ред, е свързвала всички заговорници с херцогиня Маргарет във Фландрия. Но онова, което напълно го подлудява, е фактът, че не може да го огласи. Не може да я обвини, защото да го стори, би било все едно да признае, че е имало заговор срещу него, подбуден от майка ни, финансиран от леля ти, и подпомогнат от баба ти, херцогиня Сесили. Не може да признае пред Англия, че оцелялата династия Йорк е изцяло обединена срещу него. Разобличавайки заговора, той показва заплахата, която представляват. Би представил публично един заговор на жени в полза на дете от техния род. А то представлява неопровержимо доказателство тъкмо за онова, което Хенри иска да отрече.
— Какво е то? — питам.
Томас обляга брадичка на ръката си, така че пръстите му закриват устата. Никой не може да разчете думите му по устните, когато прошепва:
— Изглежда, сякаш тези жени работят в полза на един принц на Йорк.