— Не ви ли напомня на вашия братовчед Едуард Уорик? — пита ме Хенри, като говори ясно, така че целият двор да може да чуе.
— Не, съвсем не.
— Бихте ли го сбъркали някога с мъртвия си брат Ричард?
— Не.
Той се извръща от мен, сега, след като тази поетична драма е изиграна и всеки може да каже, че момчето е коленичило пред нас, а аз съм го погледнала и съм го отхвърлила.
— Следователно всеки, който е мислил, че той е син на династията Йорк, е бил или измамен, или измамник — заявява Хенри. — Или глупак, или лъжец.
Изчаква всички да разберат, че Джон дьо ла Поул, Франсис Лъвъл и собствената ми майка са били глупци и лъжци, а после продължава:
— И така, момче, ти не си този, за когото се представяше. Моята съпруга, една принцеса от династията Йорк, не те разпознава. Щеше да каже, ако ти беше неин родственик, както твърдиш. Но тя казва, че не си. Тогава кой си?
За момент си помислям, че детето е толкова уплашено, та е изгубило дар-слово. Но после, все така с наведена глава и забит в земята поглед, той прошепва:
— Джон Ламбърт Симнъл, ако е угодно на Ваша светлост. Съжалявам — добавя смутено.
— Джон Ламбърт Симнъл — Хенри произнася бавно името, превърта го върху езика си, като заядлив учител. — Джон. Ламбърт. Симнъл. И как изобщо стигна от учебната стая дотук, Джон? Защото това е било дълго пътуване за теб, и скъпа и отнемаща много време неприятност за мен.
— Зная, сир. Много съжалявам, сир — казва детето.
Някой се усмихва съчувствено при звука на тънкото гласче, но улавя яростния поглед на Хенри и извръща очи. Виждам, че лицето на Маги е бяло и изопнато, а Ан трепери и пъхва длан в ръката на Сесили.
— Прие ли короната на главата си, макар да знаеше, че нямаш право на нея?
— Да, сир.
— Прие я под лъжливо име. Беше положена на главата ти, а ти си знаел, че плебейската ти глава не я заслужава.
— Да, сир.
— Момчето, чието име си приел, Едуард Уорик, ми е вярно, признава ме за свой крал. Както и всички в Англия.
Детето е останало без глас; само аз съм достатъчно близо, за да чуя тихото му хълцане.
— Какво каза? — изкрещява му Хенри.
— Да, сир — треперливо изрича детето.
— Значи това не е означавало нищо. Ти не си коронован крал?
Очевидно детето не е коронован крал. Той е едно изгубено малко момче в един опасен свят. Хапя долната си устна, за да се сдържа да не заплача. Пристъпвам напред и внимателно слагам длан в ръката на Хенри. Но нищо не е в състояние да го възпре.
— Приел си свещения елей върху гърдите си, но не си крал, нито си имал каквото и да било право над елея, свещения елей.
— Съжалявам — дочува се лекото хълцане на детето.
— А после влезе в страната ми начело на армия от наемници и коварни бунтовници, и беше изцяло, напълно разгромен от мощта на моята армия и Божията воля?
При споменаването на Бог, Нейна светлост майката на краля пристъпва леко напред, сякаш тя също иска да сгълчи детето. Но то остава коленичило, главата му се свежда по-ниско, почти е притиснало чело в тръстиките на пода. Няма какво да каже нито на властта, нито на Бог.
— Какво да правя с теб? — пита Хенри реторично. От зашеметените изражения на придворните разбирам, че внезапно са осъзнали, също като мен, че това е престъпление, за което се полага човек да бъде обесен. Престъпление, за което се полага обесване, изкормване и разсичане на четири. Ако Хенри предаде това дете на съдията, то ще бъде обесено за врата си, докато прималее от болка, после палачът ще го посече, ще прокара ножа от гениталиите му до гръдната кост, ще изтръгне сърцето му, белите дробове и стомаха, ще ги запали пред изцъклените му очи, а после ще му отсече краката и ръцете, един по един.
Стискам ръката на Хенри.
— Моля ви — прошепвам. — Милост.
Срещам ужасения поглед на Маги и виждам как тя също е осъзнала, че Хенри може да доведе тази жива картина до смъртоносен завършек. Освен ако не изиграем напълно различна сцена. Маги знае, че мога да разиграя невероятно представление, и че може да се наложи да го направя. Като съпруга на краля, аз мога да коленича публично пред него и да поискам снизхождение за един престъпник. Маги ще излезе напред и ще ми свали шапчицата, и косата ми ще се спусне на вълни около раменете, а после тя ще коленичи, всичките ми дами ще коленичат зад мен.