Днес имам много поводи за радост. Имам син в детската стая, и съпруг, който е сигурен на своя престол. Сестрите ми са в безопасност, а аз вече не съм измъчвана от сънища и болезнена скръб. Но въпреки това имам много поводи да тъгувам. Макар че днес е денят на коронацията ми, моето семейство е победено. Майка ми отсъства, затворена в абатството Бърмъндзи, братовчед ми Джон дьо ла Поул е мъртъв. Вуйчо ми Едуард се ползва с голямото доверие на краля, но е далече в Гранада, на кръстоносен поход срещу маврите, а моят полубрат Томас е толкова предпазлив, когато е близо до краля, че почти пристъпва на пръсти, за да бъде сигурен, че няма да пробуди подозренията на Хенри. Сесили вече не е момиче от династията Йорк, омъжена е за поддръжник на Тюдорите, никога не изрича и дума без позволението на съпруга си, а и останалите ми сестри ще бъдат набелязани от Нейна светлост майката на краля за съпруги на верни поддръжници на Тюдорите; тя няма да поеме риска някоя от тях да бъде превърната във фигура, около която да се организира бунт. Най-лошото от всичко, по-ужасно от всичко е това, че Теди все още е задържан в Тауър, а приливът на увереност, който Хенри почувства след битката при Ист Стоук, не го накара да освободи момчето, макар че го молих за това, дори поисках свободата на Теди като подарък за деня на коронацията. Бледото лице на сестра му Маги сред дамите ми е постоянен укор към мен. Казах, че тя и Теди могат да дойдат в Лондон, и че ще бъдат в безопасност. Казах, че майка ми може да ги опази. Казах, че ще бъда настойница на Теди, но се оказах безсилна, майка ми е затворена в абатството, Теди е повереник на Нейна светлост майката на краля, грижите за благосъстоянието му са поверени на нея. Не бях взела предвид скритите страхове на Хенри. Не помислих, че един крал би преследвал едно момче.
Имаше и триумфи за династията Йорк. Хенри може и да е победил в битката при Ист Стоук, но това не беше героична кампания; и макар че повечето му лордове доведоха хората си, твърде малко от тях всъщност се включиха в битката. Обезпокоителен брой от тях дори не присъстваха. Хенри има короната на главата си и наследник в детската стая, но едно от неговите кралства предложи короната на друг — на едно неизвестно момче — предпочитайки го пред Хенри; и постоянно се носи упорита мълва за друг наследник, друг наследник, скрит някъде, който чака реда си.
Не майка ми, а Маги разресва косата ми с четката и я подрежда по раменете ми, да се спуска по гърба ми, почти до кръста. Сесили поставя златната мрежичка на главата ми, а върху нея ще нося златен обръч с диаманти и рубини. Има много рубини, те символизират добродетелността на жената, а това ще бъде моята главна роля до края на живота ми — добродетелна жена и кралица от династията на Тюдорите, чийто девиз е „Смирена и разкаяна“. Няма значение, че в сърцето си съм пламенна и независима. Истинската ми същност ще бъде скрита, а историята никога няма да говори за мен по друг начин, освен като за дъщеря на един крал, съпруга на друг и майка на трети.
Кралската баржа трябва да ме откара нагоре по реката до Уестминстър, а кметът на Лондон и всички гилдии ще излязат с украсените си с техните знамена кораби, за да ме ескортират с музика и песни. За пореден път майка ми ще гледа от прозореца си и ще вижда как по реката минава кралско шествие, на път за коронация; но този път в баржата, която минава покрай затвора ѝ, ще бъде нейната дъщеря. Знам, че ще гледа навън през прозорците на абатството, за да ме види как преминавам, и се надявам, че ще изпита удоволствие от съзнанието, че поне този неин план е дал своите плодове. Тя ме постави на престола на Англия, и макар че гребците прекарват баржата покрай прозореца ѝ, без да я поздравят — а това е четвъртото шествие за коронация без нея на борда — този път поне е поставила дъщеря си на златния трон и хората, подредили се от двете страни на речния бряг, ще крещят: „За Йорк“.
Слизам до кея, а дамите ми държат шлейфа ми нависоко, за да не се влачи по влажния килим, и ми помагат да се кача на лодката. Тя е великолепна, окичена с флагчета и цветя, ескортирана от украсени баржи и всевъзможни други плавателни съдове. Когато се качвам на борда, засвирва музика, а един хор запява химн във възхвала на добродетелите ми. Заемам мястото си на кърмата, с балдахин от златен брокат над главата ми, на златния трон с кадифена възглавничка. Дамите ми се събират около мен. Нашият кралски двор е прочут с красотата си, а днес всяка жена е облечена в най-хубавите си дрехи. Гребците задвижват веслата в ритъма на барабана, другите баржи се събират пред и зад нас. Залепвам усмивка на лицето си, когато веслата се потапят дълбоко във водата и ние потегляме.