Носът на една от съпровождащите ни баржи с издялан във формата на драконова глава, кърмата наподобява на завитата опашка на дракон. Това е драконът от герба на Тюдорите и от време на време палят огън в муцуната му, за да бълва пламъци над водите, а хората по бреговете крещят възторжено. Но те отправят към мен виковете си „За Йорк!“, напук на всички външни признаци, че това шествие е в чест на Тюдорите. Не мога да не се усмихвам при мисълта за вярната обич, която хората хранят към моята династия, въпреки че над мен се развяват зелено-бели знамена, а драконът ръмжи и бълва дим.
Кралската баржа се движи с лекота по прилива, в средата на реката, но когато стигаме до Бърмъндзи и виждам построената от тухли и кремък къщичка на портиерката на абатството, кормчията се насочва към отсрещния бряг, така че да бъдем възможно най-далече от затвора на майка ми. Мога да видя хората, които са се наредили край високите защитни стени на абатството, но не мога да различа фигурите. Вдигам ръка да засенча очи, и златната корона одрасква пръстите ми. Не мога да видя майка си сред тълпата, твърде навътре в реката сме и има твърде много хора, за да я забележа. Искам да я видя, толкова искам да я видя. Искам да знае, че я търся с поглед. За момент се питам дали не са ѝ наредили да остане в килията си, докато баржата минава. Питам се дали ще седи в стола си, в хладната белосана килия, заслушана в музиката, която се носи гръмко откъм реката, дали ще се усмихва на шумния рев на дракона, който бълва огън, но няма да знае, че я търся.
И после, изведнъж, като по магия, я виждам. Едно знаме се развява и плющи на бриза откъм реката. То е в зеления цвят на Тюдорите, новия цвят на предаността към престола, фонът — в зеления цвят на Тюдорите, избродиран с бяло-червената роза на Тюдорите, знакът, който всеки благоразумен човек би показал днес. Но това знаме е различно: то е с бяла роза върху зеления цвят на Тюдорите, и ако центърът на розата е червен, той е избродиран с толкова ситен бод, че не може да се види. На пръв поглед, дори при по-близък поглед, това е бялата роза на Йорк. А там, разбира се, е майка ми, застанала под знамето на съпруга, когото обожаваше, и когато поглеждам към нея и вдигам ръка, тя подскача от радост като момиче, че съм я видяла, и размахва двете си ръце над главата, викайки името ми, възторжена, смееща се, непокорна както винаги. Започва да тича покрай речния бряг, като се опитва да не изостава от моята далечна баржа, крещейки: „Елизабет! Елизабет! Ура!“ толкова ясно, че мога да я чуя над шума от другата страна на водата. Надигам се от пищния си трон, втурвам се към страничния борд на лодката, и се надвесвам да ѝ помахам в отговор, без никакво достойнство, и крещя: „Майко! Ето ме!“, и се смея на глас, от радост, че съм я видяла, и че тя ме е видяла, и че отивам на коронацията си с нейната дадена през смях, непринудена благословия.
Моята коронация дава сигнал за бърза поредица от годежи, докато Хенри, по своя методичен начин, проучва каква полза могат да допринесат сестрите ми за династията на Тюдорите, и уговаря политически бракове в свой интерес. Дори майка ми отново е вкарана в играта. Той ми позволява да я посетя в Бърмъндзи със сестрите ми, и да ѝ занеса новината, че Тюдорите са ѝ простили дотолкова, че отново обмислят идеята за женитбата ѝ, и тя трябва да отиде при Джеймс III Шотландски.
Страхувам се, че абатството ще е студено и неприветливо, но намирам майка си пред буен огън от ябълково дърво, който разнася димния си аромат в приемната ѝ; моята полусестра, Грейс, е седнала до нея, заедно с още две почетни дами, които работят по ръкоделието си.
Майка ми се изправя, когато влизам със сестрите си, и целува всички ни.
— Колко е прекрасно да те видя — тя ми прави реверанс. — Трябваше да кажа „Ваша светлост“ — отстъпва, за да ме огледа по-добре. — Изглеждаш чудесно.
Разтваря ръце за Бриджет и Катрин, които се втурват да я прегърнат, и се усмихва на Ан над приведените им глави.
— Ти също, Сесили; каква красива рокля, и каква изящна брошка на шапчицата ти. Съпругът ти мил ли е към теб?
— Да — казва Сесили сковано, защото е напълно наясно с подозренията срещу майка ми. — И се ползва с много висока почит от страна на Негова светлост краля и Нейна светлост майката на краля. Известен е с верността си към престола, аз също.
Майка ми се усмихва, сякаш това така или иначе не е от голямо значение за нея, и отново сяда, като притегля малките ми сестри, седемгодишната Бриджет и осемгодишната Катрин, на коленете си. Ан сяда на едно ниско столче до тях, майка ми отпуска длан на рамото ѝ и ме поглежда с очакване.