— Ами да, разбира се. Бригс и Сампсън ми съобщиха, че по грешка сте се качили на друг дилижанс, така че аз, естествено, веднага предприех издирване. Когато научих, че дилижансът е тръгнал за Денвър, наех мистър Карвър да отведе тези господа дотам.
— Не ги наричайте господа! — Сабрина стисна юмруци, докато говореше, а в зелените й очи проблесна заплашителен пламък.
Лоуъл отново замълча, демонстрирайки удивлението си, след което поклати глава с недоумение.
— Но да, разбира се, скъпо дете, щом изразът ви дразни… Нали не са показали някаква неучтивост към вас по време на пътуването? — той обърна укорителен поглед към тях. Сякаш по даден знак Бригс и Сампсън се спогледаха нервно и забиха погледи в краката си.
— Ако считате убийството на съпруга ми за неучтивост — горчиво отвърна тя.
— Какво? — изненадата на Лоуъл беше неподправена. Той пребледня, извърна се към момичето и го зяпна с отворена уста. Съпруг ли? Но това е невъзможно, за Бога! Та тя се бе изплъзнала само за няколко седмици от ръцете му! Един съпруг би провалил всичко.
Изведнъж очите на Сабрина плувнаха в сълзи и тя вдигна разтреперана ръка към лицето си. Нямаше намерение да вярва на Клейтън Лоуъл, независимо какво щеше да й каже, но не можеше да има никакво съмнение в искреността на изненадата му. Значи той не беше наредил да убият Дейн Морган? Може би той наистина беше този, за когото се представяше, и щеше да й помогне да си отмъсти.
— Да, мистър Лоуъл. Един мъж, когото силно обичах. Той ме спаси от нападението на команчите и ме придружи до Денвър. Вашите хора го застреляха в гръб и го оставиха да лежи в прахоляка. Тази неучтивост стига ли ви? — гласът й изневери и по лицето й потекоха сълзи.
Клейтън Лоуъл бе успял да възвърне самообладанието си достатъчно, за да може да мисли ясно. Пристъпи по-близо до коня и вдигна ръце, за да помогне на хлипащото момиче да слезе на земята. Който и да е бил този Морган, той очевидно й бе разказал достатъчно убедителна история, за да я накара да повярва, че са женени, но официално не би могъл да се ожени за нея Сабрина беше непълнолетна и нямаше съгласието на настойника си.
— Елате, скъпа… колко ужасно! Какъв ужас за вас. — Той сложи ръка на рамото на Сабрина и я поведе към къщата. Джошуа Карвър му препречи пътя.
— Казахте ми, че Морган е отвлякъл момичето.
Лоуъл гневно присви очи, а умът му бързо заработи. Този недодялан трапер щеше да провали целия му план.
— Какво друго можех да предположа? — отвърна той, защитавайки се. Карвър обаче не помръдна. Лоуъл погледна към Бригс и Сампсън, чудейки се дали щяха да проявят достатъчно интелигентност и инициативност, за да застрелят Карвър, ако се наложеше. За щастие момичето все още се тресеше в почти истеричен плач. Може би така щеше да се измъкне.
— Разбрахме от един пътуващ миньор, че някакъв човек, на име Морган, е принудил Сабрина насила да пътува с него. Видял ги в Денвър и… ами аз предположих, че казва истината. Защо трябваше да ни лъже?
Сендлър! Умът на Сабрина веднага й подсказа името на човека и тя вдигна глава с недоумяващ вик.
— Миньор от Денвър ли казахте?
Лоуъл само кимна, истински озадачен.
— Един едър мъж, с тъмна, зле поддържана брада?
Лоуъл почти се разсмя от облекчение. Късметът му работеше.
— Да, да… нека да си помисля… името му беше…
— Сендлър! — ужасена прошепна Сабрина. Изведнъж всичко си дойде на мястото — едно ужасно, разкъсващо сърцето й прозрение. Дейн бе унижил Сендлър в онази нощ, когато се бяха противопоставили един на друг заради нея. Сабрина се зачуди дали той знае колко пълно е отмъщението му сега. — О, Боже мой!
— Да, Сендлър — побърза да потвърди Лоуъл. — Един не много спретнат мъж — това предположение беше безопасно. Нито един от миньорите не беше спретнат.
Момичето кимна, чувствайки как сърцето й почти се вцепенява от ужасяващата ирония — една нейна глупава грешка, че не бе изчакала Дейн, а бе слязла сама на вечеря. Колко скъпо й струвай — всъщност струваше на двама им!
— Все пак едва ли може да се нарече основателна причина да го застрелят — Лоуъл усети възможността и се възползва от нея, като стегна хватката си около Сабрина. — Имате думата ми, че въпросът ще бъде подробно проучен. Ако те наистина са направили това, което казвате вие, значи те чисто и просто са убийци и ще бъдат третирани като такива.
Сабрина вцепенено кимна. Изведнъж почувства, че всеки миг ще припадне. Увереността в гласа на Клейтън Лоуъл не й донесе радост, нито дори част от задоволството, което си мислеше, че ще изпита, след като отмъсти за убития си любим. Отмъщението нямаше да върне обратно Дейн. Нищо не би могло да го върне. А освен тази истина нямаше нищо друго важно.