— Ще ви трябва ли нещо друго, госпожо Морган? Употребеното от Карвър име привлече вниманието й.
Сабрина вдигна глава и бавно да я поклати отрицателно. Знаеше какво има предвид Карвър. Питаше я дали все още иска да изпрати писмо до Тревис. Сега от това, изглежда, че нямаше да има голяма полза. Клейтън Лоуъл щеше да направи това, което самата тя искаше.
— Не, нищо, благодаря ви, мистър Карвър. И… приемете извиненията ми… за погрешните предположения, които направих за вас. Сега разбирам, че не е ваша грешката.
Карвър кимна, макар че още миг остана загледан в Клейтън Лоуъл. След това отстъпи и ги пусна да минат. Нещо в цялата тази история му прозвуча фалшиво. Беше живял твърде дълго, доверявайки се на инстинктите, които си бе изградил, за да оцелее в една враждебна страна. Щеше да изпрати писмото, а Лоуъл и другите двама да вървят по дяволите. Може би грешеше, но нещо в историята не му харесваше. И беше готов да се обзаложи на десет цента срещу къс злато, че никога няма да види пред съда Бригс или Сампсън за това, че бяха убили в гръб Морган.
Клейтън Лоуъл шокира Сабрина с това, че се влюби в нея. Достатъчно възрастен, за да й бъде баща, или почти толкова, той се отнасяше към нея със странната смесица от грижливостта на любовник и състраданието на баща. Сега искаше да се ожени за нея и щеше да го направи, ако тя пожелаеше, защото имаше документ, с който Гарвис Треймор го правеше неин настойник в негово отсъствие. Беше му отказала, отначало буйно, тъй като беше смаяна, а всъщност дори отвратена. Но с отминаването на дните тя бе започнала да се замисля отново над предложението му. Защо не? Вече му беше казала, че сърцето й принадлежи на един мъртъв мъж. Изглежда, че мъртвият Дейн Морган имаше над нея същата власт, както и когато беше жив. Клейтън го разбираше. Щеше да се задоволи с малкото обич, която останеше за него.
А сега имаше още една много основателна причина да се омъжи за него и тя ставаше все по-важна от ден на ден, помисли си Сабрина с иронична усмивка. Последният й цикъл беше дошъл в Индипендънс, щата Мисури, на шестнадесети април. Сега беше петнадесети юни и все още нямаше никакви признаци, че ще идва пак. Ако в корема й растеше бебето на Дейн, щеше да й е нужен съпруг — колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Сеньорита Уелс? — Черната като въглен глава на Кармелита надникна в стаята през открехнатата врата.
— Un hombre иска да ви види. Млад. И много хубав — тъмните й очи проблеснаха.
Сабрина се усмихна и бързо стана на крака.
— Много ли е хубав? — подразни я тя в отговор, добре разбираща с какви очи Кармелита гледа на мъжете.
— Как се казва?
— Синьор Брюстър.
От изненада Сабрина ококори очи за миг, а сърцето й болезнено се сви. Тревис беше прекалено близко свързан с Дейн. Видът на живия Тревис само щеше да подчертае отсъствието на Дейн.
— Сега идвам. — Значи Джошуа Карвър все пак бе изпратил писмото, въпреки волята й. Е, може би така беше по-добре. Тревис имаше правото да знае какво се беше случило. Само дето щеше да й бъде трудно да му преразкаже историята. Сабрина бавно тръгна през стаята, съпротивлявайки се на сълзите, които заплашително пареха в очите й.
— Сабрина! Колко се радвам да те видя! — Тревис изглеждаше по-стар, отколкото го помнеше, и вече беше по-скоро мъж, отколкото момче. Той пристъпи към нея и я целуна по бузата, като хвана раменете й. Сабрина се напрегна, тъй като знаеше какъв ще бъде следващият въпрос. — Къде е Дейн?
Тя почувства как сълзите отново бликват и поклати глава.
— Мъртъв е, Тревис. — Изведнъж цялата история отново се стовари върху нея и Сабрина проплака като малко дете в ръцете му. Едно беше съчувствието на Клейтън — той дори не познаваше този човек — а съвсем друго това на Тревис.
— Ти… си се омъжила за него? — гърлото на Тревис също беше свито и той се изкашля, докато слушаше края на разказа й. — Трябва да призная, мила, че не съм съвсем изненадан. Започнах да си мисля, че Дейн е влюбен в теб още преди да тръгнете от Денвър — той въздъхна тежко и нежно вдигна ръка към лицето й. Докосването му предизвика нови сълзи, които Тревис избърса с опакото на ръката си. — Значи Лоуъл е обещал да се погрижи за хората, които са го застреляли?
— Те са вече арестувани и Клейтън ми обеща, че ще бъдат осъдени и наказани. А Клейтън иска да се ожени за мен. Започвам да си мисля, че може би ще се съглася.
— Да се омъжиш за Клейтън Лоуъл? — Тревис неволно показа изненадата си. Беше го срещнал за кратко на влизане, но този мъж беше далеч от Дейн Морган. Влюбена ли си в него?