Поздравления, скъпи Клейтън, за добре свършената работа! Очаквам, че ще бъдеш образец на съпруг и малкото моме ще бъде щастливо в брачното си гнезденце. Разбира се, ние ще постигнем такова споразумение, което да задоволи и двама ни, като се има предвид богатството, което тя трябва да наследи на 8 април 1986 година. Сигурно ще се съгласиш с мен, че на мен се пада правото на лъвския пай, но тези парични подробности можем да обсъдим по-късно. За съжаление, относно твоята молба да изпратя веднага доста голям банков чек, трябва да те информирам, че обстоятелствата и чувствата, които Севера питае към Юга, правят невъзможно изпращането на такава голяма сума. Наистина, телеграфирал съм на нашия банков съдружник в Сан Франциско, за да потвърдя изпращането на пет хиляди долара до теб. Разбирам, че това представлява само една незначителна част от това, за което молиш, но то трябва да те удовлетвори засега, докато Сабрина стане пълнолетна.
Пожелавам още веднъж и на двама ви безоблачно щастие в съвместния ви живот!
Ръцете на Сабрина трепереха толкова силно, докато четеше писмото, че когато свърши, го изпусна на пода. Беше го сторила, беше паднала в капана на пастрока си… Беше едно да оправдава себе си, че го е извършила в състояние на шок от смъртта на Дейн, обхваната от едновременна надежда и страх, че носи неговото дете; беше се надявала Бригс и Сампсън да бъдат убити за постъпката си. Но грубата реалност, в която бе попаднала, беше съвсем друго нещо. Каквато и да беше причината, резултатът беше същият. Беше се омъжила за доверен на пастрока си човек. И сега, след като Гарвис Треймор беше разрешил този непристоен въпрос, Клейтън Лоуъл душеше за богатството на фамилията Уелс.
О, да, поздравяваше се тя с присмех, браво, Сабрина! Наистина, браво! Затвори очи и дълбоко пое дъх, без да забележи кога Кармелита се наведе, взе писмото и го хвърли в слабия огън, който гореше в ъгъла на стаята. Трябваше да избяга и да се опита да намери Тревис. Молеше се да бъде все още в Денвър и да не е поел пътя към Сейнт Луис, а оттам за дома си в Южна Каролина. Не можеше да си представи, че ще трябва сама, без да има кой да й помогне, да го последва надолу към Чарлстън. Въпреки че ако се наложеше, щеше да го направи.
— Сеньора Лоуъл?
Сабрина отвори очи, а гласът й прозвуча като злобно съскане във вечерния здрач.
— Не ме наричай така, Кармелита! Никога повече не ме наричай така! — тя повдигна ръката си и я притисна до очите си, мъчейки се да си възвърне самообладанието. — Съжалявам, Кармелита. Не исках да бъда груба с теб, но… разбира се, че трябва да ме наричаш така, нали? Тъй като е точно това, което съм! — потрепери тя, обгърнала раменете си с ръце, като че ли да се предпази от неочакван хлад.
— Писмото не беше това, на което сте се надявали?
Сабрина успя да се усмихне и поклати глава.
— Боя се, че не е това, което чаках, макар и да мисля, че трябваше да го очаквам. Трябва да избягам оттук, Кармелита, и да се опитам да намеря твоя hombre muy hermoso, Тревис, въпреки че само един Господ знае как ще стане това.
Трудностите за едно такова начинание изглеждаха непреодолими и храбростта на Сабрина за миг й изневери.
Да тръгне сама за Денвър? През планините, пълни с гърмящи змии, скорпиони, планински лъвове, мечки и индианци? Как можеше да избегне възможността да се изгуби в тази непреодолима пустош? Е, пътят беше лек и добре маркиран до Моура и Форт Юниън, после минаваше през Испанските върхове, прохода Рейтън — нямаше начин да се загуби. Понякога оттам минаваха и товарни каруци, особено ако пустинята Симарон се окажеше суха или пък беше пълна с ярко оцветените индианци от племето команчи. А след прохода Рейтън накъде щеше да тръгне? Можеше ли да си спомни достатъчно, за да възстанови пътя, по който беше минала? Щеше ли да намери Саут Парк, където Дейн беше убит? Щеше ли да го види да лежи там неподвижен, а костите му да се белеят, огрени от есенното слънце? Внезапно потрепери и промени решението си. Не можеше да рискува. Здравият разум й подсказваше, че никога нямаше да може да преживее тази гледка.
— Кармелита, къде мога да отида? Има ли някое друго село, или град близо до Санта Фе? Някое място, от което мога да взема дилижанс например? Или влак?
Прислужничката се втренчи шокирана в нея за миг, после каза:
— Искате да пътувате сама? Но това е много опасно. По-добре да почакате за hombre muy hermoso, който сигурно ще дойде.