Клейтън само се намръщи отново и тръгна към къщата. Слугите се притискаха един към друг, като изплашени овце. Дузина черни като въглени очи, изразяващи панически страх, го наблюдаваха, когато влезе.
— Някой от вас виждал ли е жена ми?
Настана пълно мълчание. Очите проблясваха тревожно и групата се сви като жив организъм, притискайки се по-плътно един до друг.
— Дяволите да ви вземат! — избухна той, удряйки с камшика си по масата. Плющеше като пушечен изстрел и една от по-младите жени започна да хленчи.
— Попитах кой е видял Сабрина Лоуъл да напуска къщата?
Бригс и Сампсън се разхождаха с арогантността на побойници, чийто водач се беше завърнал. Бригс седна с лице към облегалката на един от чудесните, изработени с ръчна резба столове от тъмно дърво и започна да наблюдава слугите, като чистеше зъбите си с върха на ножа си.
— Мария каза, че й дала да вечеря.
Клейтън се обърна към мексиканката, която пребледня и поклати черната си глава.
— Занесох само подноса с храната в стаята, както наредихте вие, сеньор! Поставих го на масата и излязох.
Той се намръщи отново, вбесен и безпомощен да излее гнева си върху единствения човек, на когото искаше — Сабрина! Дявол да го вземе това момиче! Къде ли, по дяволите, беше тя сега?
— Цяла къща пълна със слуги и никой да не е чул или видял нещо? Поразително! Наистина удивително! — той издигна заплашително камшика си и пристъпи напред. — Може би това ще освежи нечия памет!
Жените започнаха да хленчат, но групата се размърда и няколко мъже излязоха напред.
— Пуснете камшика, сеньор Лоуъл! — черните очи на Жуан светнаха предупредително, докато местеше погледа си от Клейтън към Бригс и Сампсън и обратно. — Вие се гаврите с нашите жени и деца, но това е за последен път, сеньор.
Лицето на Клейтън стана аленочервено, но вдигнатата ръка, която държеше камшика, трепна и започна бавно да се спуска.
— Как смееш да ми говориш по този начин?!
Черните очи на Жуан не трепнаха и Клейтън извърна глава, като чу кикотенето на Бригс. Той вече бе чувал за перверзните наклонности на работодателя си. Санта Фе беше малък град — даже прекалено малък.
— Млъквай, Бригс! — Клейтън изгледа намръщено главореза, при което той се усмихна леко и сви рамене. Нуждаеше се от Бритс и Сампсън, за да намерят и да му върнат момичето. Ако искаше можеше да си позволи да се смее високо, и Лоуъл не можеше да направи нищо, за да го спре.
Клейтън отново се обърна ядосано към слугите и като махна с ръка, заповяда:
— Махайте се! Всички до един! Не искам да гледам повече проклетите ви физиономии! — достави му удоволствие да види как повечето от слугите хукнаха стремително към вратата, като чели Свети Петър току-що ги бе освободил от ада. Вероятно повече от половината от тях щяха да гладуват, преди да си намерят друга работа. Е, прав им път! Коварни, подли негодници! Гледаше ги как се отдалечават бързо, изпълнени със страх. Той пое дълбоко въздух и постепенно си възвърна самообладанието. Не го беше грижа дали някой знаеше за неговите наклонности към малки, подрастващи девойчета? Самите Бригс и Сампсън също не бяха светци.
— Вървете да оседлаете конете си! — заповяда той. — Ще накараме Джошуа Карвър да хване тази кучка и да я върне вкъщи.
Но Клейтън беше забравил колко късно бе станало. Той чака дълго пред къщата на Джошуа Карвър, докато вътре прислужничката се бореше с фенера и робата си. Накрая вратата започна да се отваря, той пристъпи напред и я блъсна нетърпеливо.
— Искам да видя Карвър! Веднага! — изръмжа той и за да подчертае думите си, плесна по високите си ботуши за езда с камшика.
Жената се ококори и като стисна здраво яката на робата си, поклати глава.
— Той спи, сеньор. Преди малко се завърна от дълго пътуване и аз не смея…
— Трябва да посмееш! — гневно изрева Клейтън и жената побягна към стълбите. — Ще посмееш! Дявол да те вземе! Нямам намерение да чакам цяла нощ като някой разсилен!
В този миг Джошуа Карвър се появи горе на стълбището и като погледна надолу, извика нещо на прислужничката. После направи крачка напред, присви очи, и разпозна мъжете, които стояха на входа. Той вдигна с безразличие пушката, която държеше в ръка, и я насочи към бедрото на единия от тях.
— Джентълмени? — кимна лениво с глава той вместо поздрав и направи знак на изплашената мексиканка да се прибере в стаята си. — Искате да ме видите?