Апахите не взимаха скалпове, както правеха чейените. Те се бояха твърде много от смъртта, за да бъдат спокойни, ако притежават нещо толкова лично от мъртвия неприятел. Но това беше друго. Това нямаше да накара Менгас да се чувства притеснен и разтревожен, а щеше да му достави удоволствие. Той щеше да си мисли, че тя е оставила част от своя дух и магическа сила, за да го пазят и благославят. Сабрина бързо разкопча блузата си, извади синята панделка от долната си риза, отряза няколко сантиметра и завърза здраво с нея къдрицата. Може би това беше много скромен подарък в сравнение с всичко, което той й беше дал — не на последно място и нейната свобода — но в момента беше най-доброто, което можеше да измисли. Мъжете от племето чирикахуа и белият златотърсач се бяха качили вече на конете си и държаха здраво поводите на нейния кон. Беше време да тръгва.
Тя се наведе и бързо излезе от хижата си, като този път не се обърна назад. Не погледна нито наляво, нито надясно, тъй като не желаеше да отнесе като последен спомен враждебните погледи на жените от племето. Тя успя да се качи на коня и само кимна с глава на ездачите да тръгват. Нямаше никаква следа от Менгас и тя си мислеше с тъга, че го разбира. Той не можеше сега да й засвидетелства приятелството си, а освен това му беше трудно да лъже с лекота.
Едва когато стигнаха до края на бивака, един от индианците чирикахуа се приближи до нея и тихо й каза:
— Твоят приятел ти казва сбогом, жено на белия лос, и ти пожелава щастие по пътя, по който си поела. Той ти предлага две възможности. Можеш да дойдеш с мен и с брат ми в нашия бивак в планините Чирикахуа, при нашия вожд Кочис, защото ние сме свикнали с белите и с техния начин на живот и ще ти предложим добър прием заради Менгас. Или ако искаш, можеш да тръгнеш с белия мъж, когато се разделим и той тръгне на запад. Ще пътуваме заедно няколко дена, така че ще имаш време да си помислиш, преди да ми отговориш — каза той и подкара коня си, без да дочака отговора й.
Но на Сабрина не й беше необходимо време, за да реши. Светът на апахите не беше нейният свят и щеше да е глупаво да отлага завръщането си там, където тя наистина принадлежеше. Каквито и трудности да срещнеше, те нямаше да намалеят с времето. За добро или за лошо, тя щеше да тръгне със златотърсача, когато той напуснеше дивата земя на апахите.
Бяха изминали много дни, откакто войните от племето чирикахуа ги бяха оставили, когато те стигнаха до изворите на река Малко Колорадо. Те бяха поели на юг, докато Сабрина и златотърсачът следваха течението на реката и яздеха на северозапад. Пейзажът постепенно се беше променил и от пустинен бе преминал отново в равнинен. Кактусите отстъпиха място на леските и храстите. Сабрина не обърна особено внимание на далечната красота на пустинята с нейните безмълвни червени, розови, коралови, оранжеви и белезникави лавандули, ширнали се под чистата синева на небето. Бяха минали покрай руините на древно индианско селище, а под разрушените червени стени се виждаше широкият, черен кратер на древен вулкан.
Всичко това не я впечатли много, тъй като тя се беше съсредоточила върху новия проблем, който щеше да възникне веднага, щом като покровителството на апахите от племето чирикахуа изчезнеше в хоризонта на юг. Уидеън Тигс, който се представяше като олицетворение на доброжелателността, един ангел, изпратен от небесата, който да я върне здрава и читава в цивилизования свят, имаше намерение да я продаде на пазара за бели роби! И както изглеждаше, щеше да иска за нея голяма сума, заради грижата, която беше положил за нея. Незаконният пазар за роби все още работеше в Мексико, и то твърде доходно.