— Сега се обърни, госпожичке, и ми донеси вода, за да измия ръцете си. Ще играеш ролята на болногледачка за стария Уилсън Тигс.
Тя стисна зъби в безсилен гняв, но се обърна, като си обеща, че някой ден ще му отмъсти за всички злини.
Ейбрахам Линкълн беше предложен от Националния конгрес в Чикаго на третия балотаж на 6 май 1860 година. Демократическата партия беше разделена на две крила, както Дейн се беше опасявал, че ще стане. Северното крило предложи Дъглас, който беше победил Линкълн в Илинойс. Южняците предложиха вицепрезидента Брекинридж.
Дейн въздъхна и благодари на младши офицера, който беше съобщил новината на дузината пътници, пътуващи на новия лъскав клипер „Ариел“. Юга беше направил груба грешка, мислеше си мрачно той. Дъглас можеше да победи Линкълн, но след като демократите разделиха гласовете си, издигайки две кандидатури, то за Дъглас нямаше никакъв шанс.
— Какво мислите за предлаганите кандидатури, мистър Морган?
Дейн се обърна и се опита да се усмихне на красивата брюнетка, която беше задала въпроса. Майка й седеше дискретно, но не сваляше очи от неомъжената си дъщеря. Дейн прикри усмивката си, като видя, че днес жената беше седнала на още няколко стъпки по-далеч от мястото, където се намираше младото момиче.
На борда на кораба беше известно, че Дейн Морган притежаваше две от най-желаните качества — беше ерген и беше богат като Крез.
— Мисля, че мистър Линкълн току-що получи уверение, че ще победи на изборите следващата есен. Но дали това ще донесе добро, или зло на страната, кой може да каже? — сви рамене той, като си помисли, че момичето щеше да бъде много по-красиво, ако позволи на бузите си да порозовеят от морското слънце. Тя никога не излизаше, на палубата без шапка или слънчобран. Вече беше изгубила една шапка близо до Хавай. Внезапният порив на вятъра я беше отнесъл в океана.
Тя се нацупи, като издаде устните си леко напред по начин, който беше упражнявала пред огледалото и считаше за много очарователен.
— Е, мистър Морган, думите ви звучат като на южняк — беше толкова съсредоточена в цупенето си, че думите й се изплъзнаха несъзнателно от устата и тя се изчерви моментално, ядосана на себе си. — Надявам се, че не съм ви обидила… Искам да кажа, че нямам нищо против южняците, уверявам ви — усмихна се мило тя и примигна с дългите си черни мигли. — Ох, наистина, моята малка глава се обърка от този разговор. Не знам как вие, мъжете, издържате — усмихна се тя и хвърли поглед към красивия му профил. Той извърна глава и отвърна на усмивката й, а сивите му очи срещнаха за миг нейните. — Между другото, откъде сте, мистър Морган?
Дейн се обърна отново към перилата и като се облегна лениво на високия дървен парапет, се загледа в острия нос на кораба, който пореше зелените води на океана, разпръсквайки бяла пяна.
— От Калифорния — усмихна се накрая той, като продължаваше да се взира в хоризонта, там, където се криеха високите хълмове, които заобикаляха залива на Сан Франциско. Клиперът леко промени курса си, за да се защити от неблагоприятните ветрове.
Момичето използва движението на кораба като извинение и леко се притисна до младия мъж, а усмивката на Дейн стана още по-широка, като се пресегна да я хване. Зелената памучна рокля беше твърда на пипане, но кожата на момичето беше топла, мека и чудно възбуждаща. Той не беше докосвал жена, откакто Бри… почти от година, пресметна той наум.
„Господи, Морган, каза си кисело той, какъв си ти? — Свещеник, чиято религия те е обрекла на Сабрина Уелс? Крайно време е да изтръгнеш този призрак от мислите си.“
— Чух мистър Джон да споменава снощи, че е замислил да изнесе концерт за цигулка тази вечер в салона. Обичате ли музиката, мис Лангтън?
Тя примигна, за да скрие тържествуващото си изражение. Мили Боже, беше го постигнала! Е, поправи се тя, почти го беше постигнала. Добре започнатата работа е наполовина свършена, казваше поговорката.
— Ами, да. Обожавам музиката — отговори тя с усмивка, като повдигна веждата си, подсказвайки му да я покани.
Усмивката на Дейн бе предизвикана по-скоро от изражението на лицето й, отколкото от думите й, но той кимна любезно с глава. После се обърна и предложи ръка на момичето, за да го заведе до мястото, където чакаше неговата майка.
— Тогава, ще ви бъда много благодарен, ако приемете поканата ми и посетите концерта с мен, мис Лангтън.
Майката дочу края на разговора им и гърдите й се повдигнаха от една въздишка, изразяваща мълчаливата й радост. Джордж щеше да бъде във възторг, когато чуеше това! Всички пасажери на кораба говореха за Дейн Морган — в негово отсъствие, разбира се. Колко богат бил той! Имал цели торби, пълни с пари, разправяха те. Милиони, вероятно!