— А ако не играе комар?
Дейн отговори през рамо, запътил се да нареди да оседлаят конете:
— Ако никой не го познава, ние ще продължим да търсим. Този клипер не е някой презокеански кораб. Твърде малък е. Но дори и един такъв крайбрежен клипер струва пари, а когато са замесени пари, все някой в този град ще знае нещо за него.
Учуден, Тревис само повдигна веждите си, докато вървеше след Дейн. Той живееше в Сан Франциско вече близо година и беше чул страшно много имена на невероятно богати, много влиятелни и много предприемчиви хора, защото „Бел Фльор“ привличаше една подбрана клиентела от каймака на най-богатите мъже в Сан Франциско. Но той никога не беше чувал за мъж, на име Пристън. Но все пак, каза си той, като въздъхна тихо и затвори вратата зад себе си, Дейн каза, че ще го намери. А той имаше чувството, че някак си щеше да го направи…
Но, изглежда, че грешеше. Тревис въздъхна уморено, когато заедно с Дейн влязоха в шумния салон на „Бел Фльор“. Не бяха открили Пристън, дори не бяха намерили някой, който да е чувал името му. Господи, беше станало късно — един или два часа. Повечето от жените вече бяха ангажирани за през нощта и бяха по стаите на горния етаж, но имаше още около двадесет-тридесет мъже, които седяха и разговаряха, смееха се, пиеха коняк и играеха на карти. Крупиетата все още работеха с невъзмутима експедитивност, като назоваваха печелившите и губещите. Барманът пълнеше чашите с коняк.
Сивите очи на Дейн не показваха умора, за разлика от тези на Тревис. На лицето му бе изписана същата решимост и неумолимост. Леката усмивка, която се беше появила сега, когато поздравяваше приятелите си, беше само повърхностна маска.
— Какво ще правим сега, Дейн? — прикри прозявката си с ръка Тревис, гледайки с копнеж покритите с червен килим стълби, които водеха към горните етажи на сградата и към третия етаж, където бяха неговите стаи.
Дейн сви рамене и се обърна с лице към младия мъж.
— Отивай да си лягаш, Тревис — усмихна се той и кимна с глава към стълбището. — И аз ще направя същото, след като поприказвам с приятелите долу.
Тревис поклати русата си глава, като се мъчеше да прогони друга прозявка.
— Не, имах предвид Пристън.
— Ще започна отново утре.
— Утре? — забрави умората си Тревис. — Къде ще отидеш? Вече проверихме съдиите, банкерите, търговците, собствениците на игрални домове…
— Проверихме само свестните хора, Тревис. Тези, които населяват елитните квартали „Ноб“ и „Руският хълм“, разположени на запад от улица „Кърни“ — усмихна се иронично Дейн. — Утре ще започна да проверявам недотам блестящите квартали на Сан Франциско — на изток от „Кърни“.
— Дейн, ти си луд! Равносилно е на самоубийство, да отидеш в бреговата зона. Сабрина не може да бъде замесена с някой, който има нещо общо с тази…
— Не доброволно, може би — очите на Дейн бяха изпълнени с безпокойство. Той не каза нищо, само повдигна ръката си и посочи към Коул, огромния негър, който беше охраната на „Бел Фльор“.
— Коняк, Коул, Моля — усмихна се той и се обърна към Тревис. — Качвай се горе, преди да е станало нужда Коул да те занесе.
— И това се е случвало веднъж или два пъти — призна си печално Тревис с усмивка. — Ти трябва да направиш същото, Дейн. Ние можем да започнем отново утре.
— Ние? — поклати глава Дейн. — Благодаря, но няма защо да идваш с мен, Тревис. Добрият ти произход и възпитание личат твърде много, за да дойдеш там с мен.
— Ще дойда с теб — прекъсна го Тревис. — Ще ти помогна да намериш този Пристън. Разбра ли?
— Конякът ти, Дейн — Коул му подаде чашата и приветливо кимна с глава.
— Благодаря, Коул — каза Дейн и отново погледна към Тревис. — Пристън трябва да е замесен с някой тук, защото клиперът е регистриран в пристанището на Сан Франциско. Така че утре започваме отново.
— Пристън? — каза Коул през солидното си рамо, след това се обърна бавно и повдигна въпросително веждата си. — Търсите мъж на име Пристън? За какво ви е този боклук?
— Лични причини… Познаваш ли го, Коул?
— Чувал съм за него. Само толкова — изсумтя Коул.
— Каквато и да е причината ви, по-добре стойте далеч от него.
— Не мога, Коул — поклати глава Дейн. — Знаеш ли къде мога да го намеря?
— В подземния свят най-вероятно — широкото черно лице на мъжа изразяваше презрение. — Попитай Щастливия Джак за него. Чух, че въртят някакъв бизнес заедно.
— Щастливия Джак? — свъси веждите си смутеният Тревис. — Кой, по дяволите, е…
— Джак Херингтън от Опера Комик на ъгъла на улица „Кърни“ и „Джаксън“, Тревис — обясни разсеяно Дейн, а очите му гледаха напрегнато лицето на Коул. — Известен още като ъгъла на убийците. Той е част от Варварското крайбрежие — той остави чашата си с коняк и стана от бара, внезапно наумил си нещо. — Сега е идеалното време да посетим Джак. Неговото заведение ще е отворило широко вратите си за посетители по това време на нощта.