— Пристън снабдява с момичета, Дейн. От всички цветове и възрасти — ухили се той, — ако разбираш какво искам да кажа.
— И теб ли снабдява?
— Всеки, който се интересува — сви рамене той. — Също носи и наркотици. Чух, че има ръка и на пазара за бели роби в Мексико — този, който става в Алтамура през юли. Можеш да намериш много луксозна женска стока там.
Дейн внезапно почувства напрежение в стомаха си и се размърда неспокойно на стола, за да го потисне. Можеше ли Сабрина да бъде замесена по някакъв начин с тази отрепка? Може би беше тръгнала на път тъкмо за пазара на роби? — преглътна той, като полагаше усилие гласът му да звучи спокойно, а лицето му да бъде невъзмутимо.
— Как може да се свържа с този ценен приятел?
Очите на Харингтън го изгледаха проницателно, после погледът му стана студен.
— Защо ти е? Откога „Фльор“ се занимава с работи от този род?
Дейн се престори, че гледа настрани, като в действителност държеше под око мъжа, който приготвяше питиетата, които Джак беше наредил да донесат на масата. Той видя, че сипа уиски, после вода и след това сложи още нещо, нещо, което барманът държеше скрито в ръката си. Той бутна с крака си Коул под масата, а очите му изразяваха мълчаливо предупреждение, когато погледна към питиетата, които барманът носеше на един мръсен поднос.
— Благодаря — усмихна се Дейн и взе една чаша, като кимна с глава към Харингтън. — А сега как да се видя с този мистър Пристън?
— Хилядарка, Дейн. Или няма да кажа нито дума. И ме дръж настрана от тази работа.
— Споразумяхме се — съгласи се бързо Дейн, като постави ръка под сакото си и хвана дръжката на пистолета. Не му хареса начинът, по който барманът и мъжът, който охраняваше заведението, тръгнаха към вратата. Коул също ги видя и кимна едва забележимо с глава. Нищо нямаше да им се случи, докато бяха вътре в Опера Комик — Джак Харингтън пазеше репутацията на заведението си за богаташите, които слизаха от хълма Ноб, за да обикалят бедните квартали нощем, и идваха тук, за да се забавляват от неприличните игри и представления, които предлагаше Опера Комик. Но щом излезеха навън, не ги очакваше нищо добро.
— Пристън играе на зарове на големи суми като понякога играе и на карти — заедно с някои от приятелите си — в един частен салон над „Главата на глигана“ — усмихна се Джак и докосна върха на завитите си светлокафяви мустаци. Той погледна към пълните чаши и сви рамене с разбиране. Не беше много изненадан, че гостите му не ги бяха докоснали. Дейн Морган и Коул познаваха триковете му много добре. А освен това той беше поставил няколко души навън — не да ги убият, разбира се. Той нямаше да постъпи така с един стар приятел. Просто щеше да направи малко по-леки джобовете им. Те можеха да си го позволят. — Играта започва в сряда вечер. Понякога приемат да играят и с непознати — непознати, които имат добра препоръка — това е.
— И препоръката струва…?
— Още една хилядарка, Дейн — усмихна се ласкаво Джак и разтвори широко ръцете си, чиито маникюр бе грижливо поддържан. — Така че, колко важни са твоите лични причини?
— Достатъчно важни. Изпрати някой във „Фльор“ утре сутринта за парите — кимна още веднъж с глава Дейн и се изправи. — И още нещо Джак — спря се той, като се усмихна леко. — Очаквам препоръката да бъде изправна, разбра ли? Ако ми свиеш някой номер, можеш да бъдеш сигурен, че Коул ще те убие!
— Как мога да постъпя така?
— Как може Коул да те убие, наистина?
— Препоръката ще бъде точно каквато трябва. Надявам се, че ще намериш това, което така дяволски се напрягаш да разбереш.
— Също и аз — усмихна се Дейн и кимна любезно с глава, докато заедно с Коул разглеждаха внимателно стаята, преди да си тръгнат. — Ще очаквам покана да се присъединя към играта им тази седмица, Джак. В противен случай ще си върна парите обратно.
— Хубаво е човек да прави бизнес с теб.
— Прав си — погледна още веднъж зад гърба си Дейн, но не забеляза нищо друго, освен двамата моряци на бара, които вече бяха оклюмали глави над питиетата си. Сулфат или морфин вероятно. Джак се занимаваше с отвличане на моряци в нетрезво състояние като странична дейност. Странно, какво ли не правеха някои иначе благоприлични мъже за пари.
Той остави Коул да мине пред него през мръсната, покрита с белези от ножове врата и двамата мъже потънаха в тъмната улица. Сега, мислеше си мрачно той, можеше да се върне във „Фльор“, беше научил все пак нещо. Каквото и да правеше Сабрина на кораба на Пристън, той щеше да го разбере след две-три нощи. Вероятно беше качена на борда на кораба, за да я откарат на търга на остров Алтамура и да бъде продадена на пазара за бели роби, реши мрачно той, борейки се с обзелия го болезнен гняв. Едно нещо знаеше — Сабрина никога не можеше да бъде замесена с такъв човек доброволно. Следователно, единственото логично предположение беше да приеме, че или апахите я бяха продали на някого, или тя сама бе попаднала в ръцете на този Пристън тук, в Сан Франциско.