— Сеньор Морган?
Ехото отекна от околните скали и достигна до него.
— По дяволите! — изруга високо той и се отправи към прикритието на скалите.
— Сеньор Морган, това, което правите е неразумно! Ние искаме само момичето! Дайте ни я! Ще запазим вашия живот!
— Вървете по дяволите! — извика Дейн, като хвана Сабрина през кръста, когато тя залитна към скалата, напълно изтощена. После се обърна отново, този път по посока на реката, намръщи се и вдигна поглед към върховете.
— Не се и съмнявам, че ще отида там, сеньор… все някога смехът на Фернандес беше зловещ, но не сега. Ние сме дванадесет мъжаги. Познаваме местността, докато ти не я познаваш. Не можете да ни избягате. Трябва да го разбереш.
Дейн изсумтя мрачно и се обърна още веднъж, за да разгледа бреговете на Навас. Реката тук беше по-широка и малко по-дълбока, отколкото беше в началото при изворите си, само на няколко мили оттук. Може би по-надолу, в равнината, тя пресъхваше. Тъй като наближаваше август, нивото на водата би трябвало да бъде на най-ниското си равнище. Но тук, ако можеше да намери нещо, те можеха да се измъкнат по течението.
— Обзалагам се, че пастрокът ми е платил на Фернандес да тръгне след мене — прошепна Сабрина, без да повдига главата си от скалата. — Нека да се предадем. Дейн. Не мога да бягам повече.
— Твоят пастрок? Искаш да кажеш Треймор?
Сабрина кимна с глава, без да отваря очите си.
— Опитвах се да ти кажа това днес сутринта. Или може би беше вчера сутринта. Не мога да си спомня сега. Но аз го видях в Алтамура, преди да избягам, седеше на балкона в сградата.
— Сеньор Морган! Чакаме вашия отговор!
— Знаете го вече! — извика гневно Дейн. — Казах ви, вървете по дяволите!
Пастрокът на Сабрина, Треймор… Значи онзи възрастен мъж, другият американец, който щеше да наддава за Сабрина, бе той. Да, сега разбираше. Тъй като не можа да я купи, сега искаше да я хване. Но не това беше причината, поради която Фернандес беше тръгнал след тях. Той ги преследваше, за да отмъсти за наранената си гордост, а един унизен кастилианец беше опасен човек. Треймор също ги преследваше, но не поради същата причина. Те имаха двама независими един от друг неприятели. Но той не възнамеряваше да каже това на Сабрина.
— Сабрина — хвана и разтърси ръката й той. — Можеш ли да плуваш?
— Да плувам? Аз не мога дори и да вървя вече.
— По дяволите, момиче! Искаш да умреш ли?
Шокът, който предизвика въпросът му, или може би по-скоро силата на гнева, който личеше в гласа му, проясниха скования й мозък. Тя се помъчи да отвори очите си и да изправи главата си.
— Не — отговори тя. — Не, Дейн, не мога. Не и сега. Не и с теб, когато си жив отново, не мога.
— Тогава ми отговори. Можеш ли да плуваш?
— Да.
— Добре, защото ми се стори, че видях нещо, което прилича на лодка на около стотина метра надолу по течението. Сигурно са индианци, които ловят риба в реката. Последвай ме! И за Бога, движи се!
— Фернандес ще ни застреля веднага, щом излезем от прикритието на скалите.
— Може би. Но не мисля, че щеше да разговаря с нас, ако имаше добра позиция за стрелба. Но както и да е. Нямаме друг изход. Не можем да стоим вечно тук. Хайде, давай! Сега!
Дейн беше сграбчил ръката й и я теглеше след себе си. Прокънтяха изстрели, вдигайки напразна пукотевица и сипейки куршуми всеки път, когато те се осмеляваха да се покажат на открито. Но нито един от куршумите не можа да ги улучи. Сабрина за пръв път почувства една почти болезнена, но и ободряваща надежда. Не можеше да си позволи да бъде толкова мудна и тромава и да се остави Дейн да я влачи като чувал с картофи. Нямаше да позволи да бъде разстрелян отново заради нея.
— Добре съм, Дейн. Пусни ме и се грижи за себе си — каза тя, като се мъчеше гласът й да звучи колкото се може по-убедително.
— Сигурна ли си? — попита той.
— Да.
Той се обърна назад, сякаш се съмняваше в думите й, но като зърна лицето на Сабрина, кимна с глава. Стори й се, че призракът на една стара и позната усмивка докосна мрачната линия на устните му. Но както се появи, така бързо и изчезна. Само кимна в отговор с глава и отново се обърна.
— Стой тук. Ще се опитам да стигна до лодката и да я докарам по-близо. Няма смисъл и двамата да ставаме мишена на тези убийци, а няма съмнение, че Фернандес ще се прицели първо в теб — каза той.