— Госпожице Морган?
Сабрина вдигна очи и установи, че Тревис Брюстър стои зад един свободен стол и й го сочи с ръка. Тя спря изненадана, след това промърмори някаква благодарност и прие предложения й стол. Младият мъж търпеливо я изчака да се настани, след това й помогна да премести към масата очевидно направения на ръка стол. За първи път откакто се бе качила на онзи съдбоносен дилижанс за Денвър, към нея се отнасяха с уважението, което бе научена да очаква. Сабрина се почувства поласкана и отправи крадешком поглед към Дейн Морган с надеждата, че е видял всичко. Той изглеждаше по-заинтересуван в усилията си да поръча на бармана питие и Сабрина го изгледа намръщено, преди да извърне поглед от него.
— Госпожице Морган? Може ли да ви предложа нещо разхладително? — Тревис заговори почти боязливо, като погледна с изненада към приятеля си. Защо Дейн не се грижеше за момичето? В края на краищата тя му беше братовчедка. Отговорността за нея беше негова.
Сабрина забеляза погледа на младия мъж и му отправи мила усмивка.
— Не се безпокойте, че братовчед ми ме е засегнал, мистър Брюстър. Сигурна съм, че вече е забравил, че съм тук. Чувала съм, че това е от бизонския език. Очевидно яденето засяга онази част от мозъка на мъжете, където те държат маниерите си.
Дейн обърна глава към нея при това жилещо подмятане и мързеливо повдигна вежди. Тревис се изчерви и се изкашля. Роднини или не, двамата очевидно вече бяха свикнали донякъде един с друг. Чувстваше някакво напрежение между тях, досущ като буря, която се надига в горещ летен ден. Тревис отново се изкашля с намерението да се извини и да се оттегли.
— Да, мистър Брюстър. Бих искала малко студен чай, дори може би малко вода, ако нямате нищо против, просто невероятно е колко много прах има из прерията — Сабрина изхвърли Дейн Морган от ума си и насочи вниманието си към Тревис, възнаграждавайки го с истински признателна усмивка.
Младият мъж примигна и в същия миг се влюби безнадеждно в Сабрина. Тя беше също като някаква богиня, дошла от други времена, хладна и далечна, но в същото време неочаквано мила. Тревис й се усмихна в отговор и бързо забрави за намерението си да си тръгва.
— Разбира се, госпожице Морган. На вашите заповеди — Тревис наистина казваше това, което мислеше, и беше възнаграден с втора усмивка, докато очите й за миг срещнаха погледа му с дълбока признателност.
Дейн лениво наблюдаваше разговора им през рамо, изненадан от нарастващото раздразнение, което изпитваше. Сви рамене и извърна глава. Сабрина беше като глупаво малко пале! Ако Тревис й предложеше да танцуват, тя сигурно щеше да се съгласи.
— От Денвър ли сте? — тихо попита Сабрина, като се настани по-удобно на стола. Изглежда, че повечето мъже вече я бяха разгледали и най-сетне отново я бяха оставили на мира.
— Не. Не. Тук съм само от около… четири седмици — отвърна Тревис, като се мъчеше да запази спокойствие. — И преди да ви видя, бях решил, че Западът няма какво чак толкова да предложи.
Сабрина му се усмихна отново, без да забележи в думите някакво по-дълбоко значение от обичайната игра на ласкателства, която беше нещо нормално между младите дами и господа. Играта й допадаше, караше я да се чувства като у дома.
— Оказвате ми голяма чест — стеснително рече тя, като посочи разбърканата си от вятъра коса и изцапаните си дрехи. — Видът ми по-скоро би прогонил хората оттук, отколкото да ги привлече.
— Няма поражение, което една хубава вана не би могла да излекува.
Ленивото подмятане на Дейн накара лицето на Сабрина да пламне. Обърна глава към него и го изгледа над грубата повърхност на масата. Как можеше публично да споменава подобно нещо! Да намеква за сцени, в които тя е без дрехи!
Тревис изгледа продължително приятеля си, ужасен от липсата му на такт. Какво, по дяволите, ставаше с този човек? Дейн винаги бе наричал нещата с истинските им имена, но когато се налагаше, се бе държал прилично. Погледна по-рязко към него и се намръщи. Проклет да е, ако дяволитият поглед на Дейн не означаваше, че умишлено дразни момичето! В думите му се долавяше предизвикателство, но в усмивката му имаше горчивина.
— Дейн, наистина, не е… — додаде Тревис и понечи да поклати глава.
— Недей да възразяваш, Тревис — сви рамене Дейн и отправи към мълчаливата девойка нов презрителен поглед. — Госпожицата… братовчедка ми има готови протести за цяла армия жени, повярвай ми. Смята ме за невероятен варварин. Нищо, което казвам или правя, не би могло да я шокира.