— Ще ида там. Там поне конкуренцията не е толкова яростна.
Дейн остана загледан в мъжа, който излезе от бара с гръм и трясък, и чак тогава се отпусна достатъчно, за да обърне внимание на Сабрина.
— По дяволите, Сабрина — намръщи се той, — не чуваш ли какво ти говорят?!
Момичето премигна изненадано от гнева, който блестеше в сивите очи на Дейн. Беше толкова облекчена от появата му, че досега не беше забелязала яда му.
— Не ти ли казах да стоиш в стаята си, докато не дойда да те взема за вечеря?
Сабрина го зяпна и лицето й полека се смръщи.
— Не, всъщност ти каза…
— Да не си мислиш, че все още си във Филаделфия, Сабрина? Там, където жените могат да се разхождат напълно безопасно? По дяволите, момиче, привличаш бедите като магнит!
— Не ме ругай, Дейн Морган! — очите на Сабрина бяха изпълнени със смесица от гняв и страх. — Знам, че не е Филаделфия! И сега вече ми е известно колко опасно може да бъде за една жена.
— Ти си най-проклетата жена, която съм срещал. Понякога не съм сигурен дали не трябва да те напляскам, или… — Дейн млъкна изведнъж, намръщи се отново и поклати глава. — Отсега нататък няма да слизаш долу без мен или Тревис, или някой друг. Разбра ли?
— Да, разбрах. Как разбра, че съм слязла в бара?
— Бях в салона. Уговарях Керълайна да ти заеме една от роклите си и си помислих, че ще е по-добре първо да проверя дали ще я облечеш.
Сабрина рязко обърна очи към него, изненадана, че той се бе сетил да я попита точно за това. Стори й се, че Дейн я наблюдава внимателно, със странно, почти замислено изражение в очите си. Сабрина се почувства объркана и несигурна.
— Госпожице Морган! О, госпожице Морган! Слава Богу, вие сте добре! — Тревис Брюстър изведнъж се втурна от коридора по стълбите. — Чух суматохата, но не бях прилично облечен, за да сляза.
— Приличното облекло може да бъде голяма спънка из тези места, Тревис. Добре ще е да го научиш по-бързо. Индианците едва ли ще задържат атаката си, докато ти си закопчаваш дрехите.
Сабрина се извърна леко към Дейн, докато слушаше забележката му. Прииска й се само да добави още една. Възможността да оскърбиш чувствата на една дама с вида на голи мъжки гърди беше много по-малък риск от изнасилването. Но сдържа езика си. Тревис изглеждаше достатъчно натъжен от укора на Дейн, така че тя само му се усмихна леко и кимна.
— Да, добре съм, благодаря. Дейн ми се притече на помощ тъкмо навреме.
Сабрина обърна глава към него и усмивката замръзна на лицето й. До този момент не бе забелязала. Сега обаче бузите й пламнаха и тя побърза да върне погледа си към по-младия мъж. Нищо чудно, че Дейн бе направил забележката си. Беше облякъл панталоните си и обул ботушите си, но бялата риза, с която беше сменил кожената, беше разкопчана почти до кръста и се придържаше само от едно-единствено копче. Дантелените му ръкави висяха свободно над мускулестите му, загорели от слънцето ръце. Единственият поглед, който тя отправи към плоския му стегнат корем и към тъмния триъгълник косми на широките му гърди, беше достатъчен да разбуди отново заспалите огньове в тялото й. Господи, помисли си тя с неочакван страх. Нима никога нямаше да успее да забрави онези блудни моменти в ръцете му?
— Госпожица Морган каза, че мога да се присъединя към вас за вечеря, ако нямаш нищо против, Дейн. Може би ти ще я придружиш до масата, докато аз… — момчешкото лице на Тревис изведнъж пламна, понеже той най-сетне също забеляза, че приятелят му не е напълно облечен. — О, съжалявам, Дейн! Предполагам, че… не исках да те обидя.
Дейн само сви рамене и бързият поглед, който Сабрина му отправи, я накара да сдържи езика си в нямо объркване. Лицето му се смръщи само за един съвсем кратък миг, но тя предположи, че по някаква причина Дейн не беше доволен.
— Дейн, ако имаш други планове… — колебливо промърмори Сабрина.
— Не — Дейн отново сви рамене и се насочи към втория етаж. — Не, ще взема Керълайна с нас, за да сме по равно. Вие двамата вземете маса, а аз ще сляза след малко… когато съм прилично облечен.
Сабрина го видя да изчезва в мрачния коридор и изведнъж необяснимо защо почувства разочарование. Трябваше да послуша интуицията си и да откаже на Тревис. А сега трябваше да седи на една маса с… компаньонката на Дейн.
— Не трябва да си създавате погрешна представа за Денвър, госпожице Морган — добави Тревис с настойчива сериозност, а в очите му се четеше извинение. — Сендлър не е стока, но такива като него са малцина. Повечето мъже тук са съвсем други.
Сабрина кимна и хвана предложената й от Тревис ръка, за да прекосят салона. От нейна гледна точка беше достатъчен само един като Сендлър. А когато Дейн Морган си тръгнеше от града след няколко дни, кой щеше да я защитава тогава? Тревис Брюстър? Сигурно можеше да опита, но в сравнение с Дейн…