— Едва ли бих могла да споря с вас, мистър Брюстър, но нещо ме учудва. Жените… почтените жени, искам да кажа… носят ли оръжие, или нещо подобно?
Тревис я погледна смутено.
— Боя се, че не знам. Жените тук не са много, така че… — Погледът му изведнъж потърси очите й, а момчешкото му лице доби сериозно изражение. — Все пак не се безпокойте, госпожице Морган. Ще остана още известно време в Денвър. Ще се погрижа за вас.
Сабрина се усмихна с искрена благодарност на предложението му и кимна с глава, докато той й помагаше да се настани на масата. Тревис беше хубав млад мъж, с добро възпитание и рицарски обноски. Но докато от Дейн Морган струеше сдържана мощ — понякога достигаща опасно ниво — Тревис Брюстър изобщо не беше такъв. Дали Сендлър, или някой друг като него би отстъпил толкова бързо от Тревис, както Сендлър от Дейн? Едва ли. Улови се, че наблюдава стълбите в очакване на Дейн. Изчерви се леко и извърна поглед. Във всеки случай, сгълча се тя, нямаше полза да спори със себе си какъв мъж би предпочела за защитник. След няколко дни Дейн Морган щеше да си тръгне и тогава нямаше да има избор. Или Тревис Брюстър, или никой друг. Ами ако Бригс и Сампсън се появяха в Денвър, за да я търсят?
— И така, кажете ми защо решихте да дойдете на запад, мистър Брюстър? И защо точно тук? — Сабрина му отправи една от най-сладките си усмивки и бе възнаградена с незабавното изчервяване на младия мъж. Но докато слушаше разказа му, тя почувства как едно безпокойство настойчиво гложди ума й. Къде всъщност беше Дейн Морган и какво правеха горе, той и онази жена? Вече беше изминало повече от достатъчно време, за да се закопчае една риза!
Първата вечер послужи като образец за останалите. Всяка вечер четиримата се хранеха заедно. Накрая Сабрина привикна с присъствието на Керълайна, но не и с насмешката, която понякога проблясваше в кехлибарените очи на жената, както и с усещането, че е близо до една тайна, която не желае да узнае. Сабрина рядко виждаше Дейн Морган, защото по някакъв начин Тревис бе заел мястото на водач и компаньон, и той, а не Дейн й намери нови дрехи и я разведе из малкото миньорско градче.
Топящите се снегове на Скалистите планини превърнаха Чери Крийк в беснеещ порой, който отнесе няколко от разположените край него дървени сгради. Сабрина се удиви колко бързо те се появиха отново. Пристигна керван от мулета и фургони, натоварени със стока — една четвърт хранителни припаси и три четвърти разнообразни миньорски сечива, които се разпродадоха дори преди още да са разтоварени. Пристигна и пощата, която трябваше да дойде с дилижанса за Денвър. Малка група пътници бяха зърнали мрачната картина и бяха спрели да огледат. Почти през целия ден разговорите за индианското клане доминираха дори над вечните приказки за злато. Дейн предупреди Сабрина да си затваря устата. Дори и без това предупреждение тя едва ли би казала много. Изплаши се, като видя каква омраза към индианците разпали този инцидент.
Обикновено тя лежеше близо до повърхността — омразата на белия човек и страхът му от диваците, които не можеше нито да разбере, нито да опознае. Но докосната само от една-едничка искра, тя бързо се разпалваше в буен огън. Въпреки че напоследък Сабрина живееше сред хора, които в по-голямата си част се държаха по този начин, това, което чуваше, я натъжи и изплаши. Не виждаше как в тази дива страна можеше да настане мир, без едната от двете раси да унищожи другата. За първи път се зарадва, че през онази лунна нощ Дейн бе хвърлил златото обратно в потока.
Сега поне повечето мъже, които пристигаха тук, оставаха само за кратко и скоро тръгваха към Пайкс Пийк, закъдето се носеха слухове, че имало много злато. Видяното накара Сабрина да започне да се съмнява, че търсенето на злато беше верният път към богатството. Струваше й се, че повечето пари, които дори един доста добър златотърсач успяваше да изкара, отиваха в ръцете на собствениците на барове и търговците в града. Те слагаха огромни цени на всичко — от уиски до кирки и лопати. Новата й рокля струваше четири пъти повече, отколкото би платила за нея във Филаделфия, а като качество беше далеч по-лоша. Все пак, напомни си тя, поне не беше изцапана с кръв. А Дейн бе отхвърлил протеста й при предложението му да си поръча още една при шивачката китайка, която бе пристигнала наскоро. Единствената му забележка бе, че според него той бе изхвърлил за около сто долара злато в реката, така че Сабрина все още разполагаше с известен кредит.