Глава 6
Сабрина сковано размърда глава и вдигна ръка, за да разтрие мускулите на врата си, които се бяха схванали. Отвори бавно очи, но изведнъж се стресна и скочи с изплашен вик. Беше заспала седнала до вратата. Един Бог знаеше кое време беше вече. Дейн може би вече си бе отишъл. За него сутрин означаваше времето преди зазоряване до обяд в зависимост от настроението и плановете му.
Трескаво се опита да вкара ключа в ключалката, но беше все още сънена и действаше твърде припряно, така че пръстите й бяха като сковани. Най-накрая отвори вратата и пристъпи в коридора. Пещерният сумрак не й вдъхна много увереност. Стъклата бяха голяма рядкост из Западните територии, така че сградите почти нямаха прозорци, откъдето да влиза слънчева светлина. Сабрина стигна до средата на тесния коридор и спря разколебана. Обърна се и погледна към стаята на Керълайна в другия край на коридора. Ако изобщо някой знаеше къде е Дейн, това беше Керълайна, но нещо в Сабрина се стегна при мисълта да я моли за помощ. И то не защото мислеше, че тази жена е влюбена в него, а защото тя се отдаваше на наслади заедно с него, заради което се държеше собственически към Дейн. Цяла седмица вече отношението й към Сабрина се намираше на границата на грубостта. Понякога високомерието й се сменяше със странна почтителност. Сега си даваше сметка, че Керълайна се бе държала надменно, когато се осмеляваше да си позволи подобно поведение, но щом в очите на Дейн се надигнеха предупредителни искри, тя започваше да се отнася с нея почтително. Щеше да се обърне към нея само ако й се наложеше и ако нямаше никой друг, към когото да се обърне за отговор.
Сабрина се насочи към стълбите, не особено зарадвана от перспективата да слезе сама в бара, но наоколо изглеждаше достатъчно тихо, за да поеме този риск. Влезе в празния салон и се огледа изненадано, след което с бързи крачки се отправи към вратата. От единствения прозорец на голямото помещение грееше ярка слънчева светлина. Явно беше доста след изгрев — слънце, но барът беше пуст и нямаше кого да попита. Излезе навън под топлите лъчи на априлското слънце. Или вече беше май? Огледа улиците, докъдето й стигаха очите. Никаква следа от Дейн. Сърцето й се сви и Сабрина се обърна към вратата. Стой! — помисли си тя. Конюшните! Сигурно не беше много добра идея да се скита по задните улици сама, но имаше само един сигурен начин да провери дали е пропуснала тръгването на Дейн. Ако Сънденс го нямаше в конюшнята, значи Дейн си бе отишъл…
Огледа се боязливо, след това повдигна полите си с ръка и почти се втурна към обора, преди да е изгубила всичкия си кураж. Тревис й беше споменал, че някои несполучили златотърсачи делят оборската слама с конете си, за да си спестят таксата за хотел. Само можеше да се надява, че днес там няма да има никой. Нямаше никакво желание да се среща с някой замаян миньор, току-що станал от сън или все още не съвсем изтрезнял.
Дейн изплакна бръснача в легена и взе хавлията, за да избърше лицето си. Сигурно щеше да мине още доста време, преди да може пак да се наслади на лукса на бръсненето с топла вода, оглеждайки се както трябва в трикрилото огледало на Керълайна — нейната огромна гордост. Чу я да се размърдва сънливо в леглото зад него и вдигна очи към образа й, отразен в огледалото.
— Къде, по дяволите, беше снощи?
Той се усмихна и сви рамене. Думите й бяха резки, но гласът й беше добродушно мързелив. Дейн отново насочи вниманието си към бръснача. Затвори предпазителя му и го прибра.
— Поразходих се.
Керълайна поклати глава и го изгледа замислено. След това се надигна на колене и смъкна прозрачната нощница от раменете си.
— Липсваше ми компанията ти. Все още ли не си се отказал да тръгваш тази сутрин? — Керълайна погали с ръце голия торс на Дейн, плъзна устните си по топлите извивки на мускулите по гърба му и се притисна към него. Вдигна едната си ръка и преплете пръсти в къдравите косми по гърдите му, а другата плъзна надолу, към колана на кожения му панталон. — Нали няма да си тръгнеш, без да си ми казал довиждане?
Дейн се изсмя тихо и за миг остана неподвижен под ласките на опитните ръце на Керълайна. Тя почувства как тялото му започва да се движи под пръстите й и да се наслаждава на допира им. Очите й проблеснаха съблазнително, щом срещнаха погледа му над рамото му в огледалото пред тях.
— Мм — измърка тя, като потри гърдите си в стегнатите мускули по гърба му, — така е по-добре, Дейн.
Той почувства как зърната на гърдите й се надигат под ефирната тъкан на нощницата й и отпусна глава към Керълайна. Протегна ръце и стисна китките й.