— Мислех, че не обичаш да го правиш сутрин, Керълайна — усмихна се той, докато говореше, наслаждавайки се на бавно разгарящия се огън, който тя умишлено разпалваше.
— Днес ще направя изключение.
Дейн се обърна към нея, плъзна ръце под разтворената предница на нощницата й и притисна Керълайна към себе си. Наведе глава и докосна с устни шията й. Ухапа я леко, за да я разпали още по-силно. Керълайна беше пристрастена към бурната любов, а Дейн се бе научил от връзките си с многото жени да открива тайните начини, от които да им достави удоволствие. Ръката, която плъзна към гърдата й, я притискаше почти болезнено. Пръстите му се забиваха в заоблената плът. Керълайна обви ръце около шията му, а бедрата й гладно се притиснаха към кожения му панталон.
— О, Боже, Дейн! Няма ли да махнеш тези проклети панталони!
Той се усмихна, чувствайки колко накъсано бе станало дишането й, как бързо туптеше сърцето й под дланта му. Изгубила търпение от чакане, Керълайна плъзна ръка към колана му, за да развърже кожените връзки, но сама затрудняваше работата си с нежеланието да повдигне бедрата си. Беше се срещала с твърде много мъже, от които не бе получила никакво удоволствие. Затова, когато Дейн Морган се появеше в града, тя не можеше да му се насити. Най-сетне връзките бяха разхлабени достатъчно, за да смъкне кожения му панталон. Керълайна простена алчно и бръкна, за да го сграбчи с ръка и да го насочи към бедрата си, които се извиваха и се гърчеха от допира с него. Дейн се усмихна на разочарованите й ругатни, когато установи, че в това положение няма да може да осъществи намерението си. Страстта така я бе замаяла, че не й идваше наум да го накара да се преместят на леглото. Дейн опря глава в голото й рамо, хвана я отзад и я повдигна към себе си, окуражен от одобрително го й възклицание. Тялото му беше готово, но сърцето му се бавеше от неохота, която не разбираше. Цяла седмица вече беше все така. А един-два пъти дори бе останал незадоволен, сякаш някакъв неопределен, дълбоко скрит копнеж бе останал пренебрегнат. Най-накрая движенията на Керълайна станаха прекалено настойчиви. Дейн я вдигна, за да я отнесе на леглото, но спря като вцепенен пред прозореца, от който в стаята струеше утринната светлина. Сабрина! Връщаше се от конюшните? Какво, по дяволите…? Това момиче няма ли най-сетне да се научи да не се скита беззащитно?
— Дейн, за Бога? — ноктите на Керълайна одраха гърба му и го подканиха да побърза към леглото. — После ще се наслаждаваш на гледката.
Дейн стреснато се обърна към нея, установявайки с изненада колко бързо я бе забравил, когато бе видял момичето. Поколеба се само за миг, след това сви рамене и последва Керълайна в леглото. Може би трябваше за последен път да поговори със Сабрина, преди да си тръгне.
Сабрина потупа още веднъж кадифената муцуна на Сънденс и успокоено тръгна с по-бавни стъпки обратно към хотела. Конят не само беше в конюшнята, но дори още не беше оседлан. Очевидно Дейн се бе прибрал снощи прекалено късно и бе отложил ранното си тръгване. Можеше да вземе нещо за закуска и да се прибере в стаята си. Дейн трябваше да мине край вратата й и дори да не чуеше стъпките му, той щеше да носи такъмите на коня, които неизбежно щяха да издават достатъчно шум.
След като закуси, Сабрина нареди малкото си вещи върху леглото. Спря за миг и вдигна четката, за да разреши косата си. Вчера я бе измила и сега тя се навиваше на вълни и се надигаше край раменете й като лъвска грива. След като бе осъзнала, че е влюбена в Дейн, Сабрина бе решила да полага повече грижи за външния си вид. Сама по себе си естествената й красота беше изумителна — беше израснала почти с високомерната увереност в това — но Дейн Морган беше също така привлекателен за жените, а тя нямаше представа с какви красавици се бе срещал по време на пътуванията си. А тези жени имаха едно преимущество, с което тя не би могла да съперничи.
Въпреки любовта си, Сабрина не можеше да му даде физическите наслади, които Керълайна и другите така охотно му предлагаха. През тези няколко дни, прекарани в тази пустош, тя бе променила много мисленето си, но за нея бракът все още оставаше необходимо условие за физическа близост. А бракът с Дейн Морган беше доста отдалечен, без дори да мисли за мнението на пастрока си. Първо трябваше да плени това гордо и свободно негово сърце. Тази задача сама по себе си не беше никак лека. Дори за миг не се залъгваше, че ще бъде първата, която го е опитвала. Изведнъж чу тих звук откъм коридора и скочи на крака. Хвърли се към вратата и я отвори в мига, в който Дейн беше вдигнал ръка да почука. Застанаха за миг мълчаливо един срещу друг. След това Дейн отпусна ръка и пристъпи смутено от крак на крак.