— Сабрина…
— Дейн…
Двамата заговориха едновременно, след това спряха и се разсмяха. Смехът отслаби малко напрежението.
Сабрина се облегна на рамката на вратата леко усмихната, а зелените й очи се спряха на красивото му лице.
— Все още ли възнамеряваш да тръгнеш днес? — очите й срещнаха погледа му. Дейн помълча и кимна. — Все още ли си сигурен, че нямаш нищо против моята компания?
Очите му се спряха върху нея с изненада. Лека усмивка изви ъгълчетата на устните му.
— Промени ли решението си?
Беше ред на Сабрина да свие рамене и да се усмихне в отговор.
— Снощи всъщност не ми остави възможност да взема решение — разпери ръце тя.
Напомнянето за снощната случка изтри усмивката от лицето на Дейн.
— И накъде искаш да тръгнеш сега?
Сабрина вдигна очи към него. Поколеба се, като видя странното изражение, изписано на лицето му.
— Ами, не съм сигурна — промърмори най-сетне тя. Мислех си, че може би ти ще ми кажеш.
Тъмните му вежди се повдигнаха от изненада.
— Ха, проклет да съм! Никога не съм си мислил, че ще те чуя да казваш нещо подобно.
Сабрина понечи да се намръщи, но Дейн бързо поклати глава, като вдигна ръка в извинителен жест.
— Не исках да те обидя, Сабрина. Само си мислех, че… — той спря за миг, сякаш обмисляше думите си. — Кога искаш да тръгнем?
— Когато кажеш. Вече съм опаковала нещата си.
Дейн кимна, без да каже нито дума.
— Но бих искала да… да кажа „довиждане“ на Тревис Брюстър, ако нямаш нищо против да ме изчакаш — бързо добави тя. Видя, че Дейн се намръщва, и сложи ръка върху неговата. — Дейн, моля те, изслушай ме. Тревис се чувства отвратително заради онова, което се случи снощи. Иска да ти се извини.
Дейн сви рамене, сякаш от раздразнение и Сабрина го огледа с безпокойство. В сивите му очи се надигаше буря.
— Няма да е лошо, ако Тревис се научи по-здраво да държи юздите на устата си, Сабрина. Ако не се научи, могат да го убият заради думите му.
Девойката кимна, като несъзнателно погали ръката му, за да го успокои.
— Да, Дейн. Знам. Но той… той не беше разбрал как стоят нещата…
— Ако не се беше намесила снощи, щеше да получи един хубав урок. Нямаше да го убия, но щях да го накарам да не забравя, че трябва езикът му да е учтив. Следващият мъж, на когото излезе с този номер, изобщо няма да се поинтересува колко несведущ е Тревис за нравите тук.
Сабрина само кимна и прекара пръсти по ръката му. Още докато Дейн говореше, тя бе почувствала как гневът се стопява в гласа му. Усмихна се леко. Дейн наистина бе спрял снощи заради нея.
— Но Тревис е нов тук, Дейн. Още е млад. Освен това толкова много ти се възхищава — животът сред мъже я бе научил как най-добре да ги убеждава. Всички мъже бяха много по-склонни да се държат любезно с някой, който им се възхищава. С усмивка видя как Дейн мълчаливо смръщва чело, но напрегнатостта на лицето му постепенно изчезваше.
— Добре — въздъхна той най-накрая. — И без това вече закъсняхме. А щом си решила да дойдеш с мен, ще ми трябват още някои неща. Ще се заема с това и ще се срещнем тук за вечеря. Тръгваме рано утре сутринта.
Сабрина кимна, без да усети внезапната усмивка, която бе озарила лицето й. Но Дейн я забеляза с крайчеца на окото и се обърна озадачено към нея.
— Има ли още нещо, Сабрина? — наклони глава на една страна, докато говореше, и отново преметна седлото, което носеше, през рамо.
Сабрина се изчерви и поклати глава. Трябваше да внимава да не изиграе козовете си, преди все още да е разбрала какво точно изпитва Дейн.
Вратата в края на коридора се отвори. Керълайна излезе навън, обърна се и спря изненадало, щом видя Дейн и Сабрина в другия край на коридора. Изгледа ги за миг, след това се приближи до тях и прегърна Дейн през кръста. Двамата се погледнаха за миг и Сабрина се изчерви отново, усещайки острото пробождане на необяснимо раздразнение. Докато гледаше как Керълайна си играе с ресните по ризата на Дейн, Сабрина си помисли, че се досеща за вероятната причина за таз сутрешното закъснение на тръгването му. А когато Керълайна обърна глава към нея, изражението в кехлибарените й очи го потвърди.
„Керълайна сигурно се досеща каква игра се опитвам да играя,“ помисли си изведнъж Сабрина. Сигурно бе отгатнала чувствата й, преди още самата тя да ги беше разбрала. Ето защо през цялата седмица сякаш й се беше подигравала. Тя едничка се наслаждаваше на вниманието на Дейн, без да го дели с никоя друга жена, докато Сабрина беше впримчена от влюбения Тревис.