Сабрина повдигна леко брадичката си и погледна жената в очите с лека, макар и изкуствена усмивка.
— Дейн тъкмо ми казваше, че е променил плановете си, Керълайна. В крайна сметка реши да не тръгва днес — спря за миг, наслаждавайки се на изненадата в изражението й. — Дейн се съгласи да изчака още един ден, тъй като реших да пътувам с него.
В думите й нямаше нищо, срещу което другата жена би могла да възрази, но Керълайна се зачерви, изненадана и не много поласкана. Нещо повече, зад думите на младата жена се криеше безспорно умишлено жилване. През цялата седмица бе ръководила играта. Неволно вдигна очи към Дейн, като забрави да прикрие гнева си.
— Това не те ли радва, Керълайна? — намръщи се той, щом видя лицето й. Дейн можеше да почувства напрежението, което се надигаше, но проклет да беше, ако можеше да каже каква е причината му. — Бих могъл да отида другаде, ако имаш други планове за вечерта.
Керълайна побърза да поклати отрицателно глава. Хвърли един последен, обвиняващ поглед към Сабрина, след което се насили да се усмихне.
— Ако имах, щях да ги променя — превърна го тя през кръста. — Много добре го знаеш — Керълайна си тръгна, без да пуска ръката му и Дейн я последва, като хвърли такъмите до стената на коридора.
Сабрина само стисна зъби и затръшна вратата, за да не чува гърления смях на Керълайна и ненужно силните подмятания, които отправяше към Дейн, докато двамата слизаха надолу по стълбите:
— Ела да закусиш с мен, скъпи. Сигурно умираш от глад след всичката тази енергия, която изразходи в прегръдките ми тази сутрин.
Сабрина прехапа устни в безсилен гняв. Направи гримаса и с ядно изражение повтори думите на Керълайна. Хвърли се върху леглото по корем и подпря брадичката върху дланта си. Първата вечер Керълайна й бе предложила да й заеме една от роклите си. Може би довечера трябваше да се възползва от предложението й. Както казват, срещу огъня можем да се борим само с огън. Това щеше да бъде последната възможност да се възползва от всички преимущества на външния си вид. Не искаше да носи тази памучна рокля с висока яка на вечеря, когато знаеше, че Керълайна ще бъде облечена с най-съблазнителната си премяна и ще се прави, че не забелязва погледите, които мъжете отправят към деколтето й. Тревис, разбира се, щеше да бъде ужасно шокиран, но Дейн… да, тя се бореше за вниманието на Дейн.
От друга страна, неспокойно си помисли тя, не желаеше да показва от себе си толкова, че Дейн да си помисли, че предлага нещо повече. Все още им предстоеше едно дълго, самотно пътуване заедно. Значи просто един намек, реши с усмивка тя. Нещо, което да го подразни, без да поема риска да го обиди или прекомерно да го окуражи. Само едно подмятане колко по-красива би могла да бъде тя в сравнение с Керълайна и останалите…
Но все пак, докато чакаше Дейн да почука, Сабрина се зачуди доколко разумно е прибързаното й решение. Нямаше огледало, за да прецени как изглежда, но в роклята на Керълайна се чувстваше полугола. И не беше чак толкова глупава, та да си помисли, че жената й е дала най-добрата си дреха. За щастие предложената й рокля беше най-малко деколтираната — несъмнено с мисълта, че е по-непривлекателна от останалите й отворени рокли — без да разбере, че прави неволна услуга на Сабрина. Ако беше само с малко по-дълбоко деколте, тя никога не би посмяла да я облече. Очакваното почукване най-сетне прозвуча. Сабрина — за последен път отчаяно подръпна нагоре корсажа на тюркоазната копринена рокля и пое дълбоко дъх, за да събере малкото останала смелост. На вратата се почука отново и тя побърза да превърти ключа в месинговата ключалка и да отвори вратата. Светлината от долния етаж беше достатъчна да освети отчасти мрачния коридор. Сабрина колебливо пристъпи навън. Чакаха я Тревис и Дейн. Дейн тъкмо бе извърнал глава, за да отговори нещо на Керълайна. Долната челюст на Тревис увисна, очите му се ококориха и той зяпна Сабрина, като си мислеше, че тя е най-красивото създание, което е виждал някога, но за съжаление беше прекалено изумен, за да го каже.
Керълайна присви очи и Дейн проследи погледа й.
— Мили Боже! — промърмори той с вид сякаш го бе ударил гръм.
Сабрина срещна изненадания му поглед и се зачуди дали забележката му означава изненада или удоволствие. Изчерви се, без да знае колко красива изглежда с тези розови петна, обагрили блузите й. Задържа още миг погледа на Дейн, след това извърна очи към пребледнялото лице на Тревис и побърза решително да поклати глава.
— По-добре да се преоблека.
Дейн заобиколи Керълайна и сграбчи китката на девойката.
— Не, недей — поклати решително глава той и я дръпна към по-осветената част на коридора. Задържа ръката й още миг, след това бавно я пусна, а сивите му очи заблестяха. — Ще бъде жалко, ако се преоблечеш, Сабрина. Цял Денвър ще говори за теб поне седмица, но понеже тръгваме утре сутринта… — Дейн се застави да премести погледа си от нея към Тревис и се усмихна леко на все още зашеметеното изражение върху лицето, на младия мъж. — Все пак, ако ме извините за малко, ще взема револвера си, в случай че появата ни предизвика бунт сред миньорите.