Сабрина хвърли бърз поглед към Дейн, без да е сигурна дали е сериозен, или се шегува. Едва ли можеше да бъде сериозен, но очите на Керълайна бяха като ками и Сабрина бързо потърси ръката на Тревис.
— Предполагам, че сте се извинили на Дейн — промърмори му тя, докато вървяха бавно към стълбището.
Държеше погледа си настрана от лицето му. По-добре да не знае дали погледът му не е впит в почти изцяло разголените й гърди.
Тревис се изкашля и погледна през рамо, за да провери дали Дейн идва след тях. Беше невъоръжен и не беше сигурен дали желае да бъде единствената защита на Сабрина, ако появата й в роклята на Керълайна направеше впечатлението, което очакваше.
— Да, извиних се на Дейн за това, което му казах, и за отношението ми към него. Но… — Тревис спря на най-горното стъпало. — Сабрина, не съм променил отношението си. Искам да кажа чувствата си към вас. Дейн каза, че сте решили да напуснете Денвър заедно с него. Искам да вземете адреса ми. Все още ви обичам, Сабрина. Вие сте най-красивата жена, която познавам. А ако някога ви потрябва помощ, по всяко време, без значение къде сте…
Сабрина премигна от неочакваните сълзи, изпълнили очите й. В гърлото й заседна буца. Кимна на Тревис и стисна леко ръката му. Преглътна мъчително, преди да заговори отново. Жалко, че нещата се бяха развили по този начин. Жалко, че не се бе влюбила в този млад мъж, застанал до нея вместо в Дейн Морган, който вероятно никога не би я обикнал така, както Тревис несъмнено я обичаше.
— Благодаря, Тревис. Аз… високо ценя чувствата ви и никога няма да ви забравя.
— Сабрина, говорех сериозно — гласът на младия мъж прозвуча болезнено настойчиво. — Ако не можете да се отнасяте към мен като към… към съпруг, тогава ме считайте за брат. Обещайте ми да направите поне това. Така ще ми е по-леко да ви гледам как си тръгвате утре.
Сабрина бързо кимна и вдигна ръка да избърше единствената сълза, която се бе изплъзнала от очите й.
— Добре, Тревис, обещавам — промърмори тя. — Винаги съм искала да имам брат.
Дейн застана на стълбищната площадка зад тях и се наведе да завърже здраво кобура на колта за бедрото си. Тревис се поколеба за миг, тъй като не изпитваше особено желание да изостави ръката на Сабрина. Искаше му се да бъде този, който ще я заведе долу — само веднъж в живота си да я въведе в стая, пълна с хора, сякаш тя наистина беше негова. Но споменът за кавгата, която бе предизвикал предишната вечер, все още тежеше на съвестта му. Пусна ръката на момичето, отстъпи встрани и направи учтив жест към Дейн. Той погледна за миг младежа и се замисли дали ще е разумно да върви напред. Поклати глава с лека усмивка и хвана Керълайна подръка.
— Вие двамата вървете напред. Ние ще поемем ариергарда.
Тревис засия и пристъпи нетърпеливо напред, без да забележи състраданието, изписано на лицето на Дейн, който го наблюдаваше как гордо води Сабрина надолу по стълбите. С това единствено действие завинаги си бе спечелил безусловната вярност на Тревис. Можеше да застреля президента, но въпреки това Тревис щеше да е готов да го защитава до смърт. Хванал Сабрина подръка, той се чувстваше като крал. Изключителната й красота сияеше като слънце. Тревис вдигна гордо глава и двамата влязоха в неугледния бар. Чувстваше силна носталгия по дома си. Липсваха му ленивото изящество и изтънчените ритуали на дома му в Южна Каролина. Но всичко това се бе променило само в един миг. Сега бе твърдо решен да оцелее тук и да научи всичко, което може, за тази страна. Ако Сабрина някога потърсеше помощта му, той трябваше да бъде готов за някое добро дело. Освен това искаше да заслужи уважението на Дейн Морган, за да оправдае изключителната чест, която му бе оказал той.
Дейн се усмихна слабо, докато наблюдаваше как вълнението, предизвикано от влизането на Сабрина, се засилва. Все още не беше сигурен какво я беше накарало да покаже тази частица от красотата си, която обикновено криеше толкова яростно под високата яка на семплата си рокля. Но трябваше да признае, че дори той бе удивен от силата на красотата й, която виждаше тази вечер, макар да имаше по-голяма представа за цялото й великолепие от тези миньори тук.
Усмихна се по-широко и хвърли поглед към Керълайна, която вървеше с каменно лице. От всички присъстващи в големия салон, изглежда, че само на нея не й беше приятно. Беше дочул няколко от злобните подмятания, които тя бе отправила към Сабрина през изминалата седмица, въпреки че се бе престорил на по-малко засегнат, отколкото беше всъщност, понеже не искаше да попада в средата на една женска свада. Честно казано, считаше, че Керълайна заслужава един малък урок. Така че сдържа думите си, докато вълнението поутихна малко. Най-накрая се умилостиви и помогна на Керълайна със стола.