— Ти също си изключително красива тази вечер, скъпа. Правиш така, че на човек да му е трудно да те изостави.
Керълайна го погледна изкосо, без да е напълно сигурна дали Дейн говори сериозно, или не. Не бе пропуснала да забележи първата му реакция, когато видя момичето. Но сега очите му бяха любезни и Керълайна промърмори някаква благодарност, докато сковано се настаняваше на стола. Погледна към Сабрина. Тя продължаваше да гледа към пода, но червенината бе започнала да изчезва от лицето й. Имаше поне една утеха в утрешното заминаване на Дейн Морган. Момичето също щеше да си замине заедно с него. Тази мисъл я развесели и Керълайна се настани по-удобно на стола. Наведе се към Дейн и промърмори нещо тихо на ухото му, а устните й погъделичкаха гъстите, тъмни вълни на косата му. Дейн й отвърна с тих смях и Сабрина отправи поглед към тях.
Преди да успее да го попита, отнякъде изникна Блу Джеймисън, който повика с пръст Дейн. Той стана и отиде настрана, за да поговори с Блу. Накрая Блу докосна шапката си и си тръгна. Сабрина му кимна разсеяно, без да откъсва напрегнат поглед от Дейн. Каквото и да му бе казал Блу, новината не му беше харесала, защото върху суровите линии на устните му вече нямаше усмивка, която да ги смекчава. Изглежда, че почувства погледа на Сабрина, понеже вдигна глава и я погледна. Кимна й с глава и върна вниманието си към вечерята.
Но казаното от Блу не излизаше от ума му, така че се опитваше с мъка да се преструва на весел по време на прощалната вечеря. Един златотърсач, който идвал от Колорадо Спрингс, споменал, че е обявена награда за онзи, който може да даде информация за някоя си Сабрина Уелс. Доколкото можа да му каже Блу, издирването беше започнало от Санта Фе, така че Дейн предположи, че телохранителите й бяха продължили с дилижанса към набелязаната си цел и сега я търсеха. Дейн възнамеряваше да язди на юг покрай планината, но този маршрут, тъй като беше най-лекият, също щеше да се държи под око, ако някой успееше да направи връзката между Сабрина Уелс и Сабрина Морган. Значи трябваше да тръгнат направо през Скалистите планини по един по-труден маршрут. Из планините времето беше много променливо през пролетта. Трябваше да преминат по източния склон на Лукаут Маунтин, а след това надолу през Саут Парк, да подминат Сентръл Сити, Феърплей и другите миньорски градчета. Южно от Пайкс Пийк щяха да тръгнат отново на изток, към Бент Форт или поне това, което все още беше останало от него, а после през прохода Рейтън към Санта Фе.
Все още не бе съобщил на Сабрина посоката, в която щяха да се движат, нито имаше намерение да го стори, преди да се е наложило. Досещаше се каква щеше да бъде реакцията й. Но просто нямаше друг достатъчно голям, достатъчно цивилизован град, който да е подходящ за нея. Солт Лейк Сити не беше много по-далече, но там имаха доста неприятности с индианците, а от това, което беше подочул, сигурно щеше да стане още по-зле, преди да започне да се оправя. Поне така го бе предупредил Блу. Нямаше да влязат в Санта Фе, преди сам да се е убедил какво е положението там. Освен това, щом преминеха Рейтън, трябваше да внимава за всяка стъпка, в случай че по стария път към Санта Фе имаше хора, търсещи Сабрина.
В стаята зад него настъпи неочаквано вълнение. Дейн по-скоро го почувства, отколкото го чу, тъй като при скитанията си из прерията бе развил шесто чувство, което му помагаше да оцелее. Погледна през рамо и се намръщи. Цигулка? И устна хармоника?
— Ако сте приключили с вечерята…
Но Керълайна се усмихна злобно.
— Малко танци няма да навредят на никого, нали, Дейн? — повдигна вежди въпросително тя, докато говореше с мил глас. Знаеше много добре, че е превъзходна танцьорка. Щом веднъж започнеха, всеки мъж в бара щеше да поиска да потанцува с всяка от дамите. Сабрина сигурно щеше да бъде така шокирана, че ще се схване като дъска и тогава щеше да й натрие в носа прехваленото превъзходство на източната синя кръв.
Дейн се намръщи, опитвайки се бързо да вземе решение.
— Сабрина, мисля, че…
— Дейн, всичко е наред — Сабрина се насили да се усмихне. Тя също бе предположила какво означава появата на инструментите. Тревис й бе споменал, че танците са едно от най-големите развлечения в миньорските селища. Дори липсата на жени не можеше много да обезкуражи мъжете. Привързваха цветна кърпа към ръката на друг мъж и той танцуваше стъпките на жената. Сабрина не гореше от желание да танцува с недодяланите миньори, но също така не искаше да види как Дейн вади колта си, за да попречи на танците.