Дейн задържа за миг погледа й, след това кимна, но явно не беше много доволен. Поне можеше да направи проблема по-малък. Изправи се и се обърна към салона точно когато цигуларят започваше да настройва цигулката си.
— Чуйте всички. Искам да ви предупредя. Утре ще тръгваме рано. Така че само няколко танца — да речем три. След това аз и братовчедката ми си тръгваме. Разбира се — той се обърна и погледна към Керълайна — това не се отнася за останалата част от компанията ни.
Очите на Керълайна проблеснаха гневно, докато Дейн само й се усмихна лениво, но със строги очи. Керълайна пламна и извърна глава, защото разбираше, че той я наказваше със собствения й ентусиазъм за танците. Добре, да върви по дяволите тогава, ядоса се тя. Да си взима кокетката и да отива горе, щом… Керълайна свъси вежди. В никакъв случай нямаше да допусне Дейн Морган да й изиграе този номер. Той щеше да отиде горе, но само с нея!
Музиката засвири и Дейн кимна на Тревис да покани Сабрина. Девойката му се усмихна неловко. Отидоха в средата на помещението, което сега беше освободено от масите за хранене и игра. Целият сияещ, Тревис я завъртя в безупречен танц. Сабрина почти забрави за миньорите, които я гледаха с копнеж. Тревис танцуваше като истински джентълмен — придържаше я леко и спазваше благоприлично разстояние между тях, като я водеше със съвършена точност по грубия под. Тюркоазният атлаз на роклята й проблясваше на светлината на газените фенери. Бузите на Сабрина порозовяха от напрежението.
Музиката спря твърде бързо и Сабрина се нацупи. Искаше й се Дейн да не беше споменавал за ограничения брой танци. От много седмици не се бе наслаждавала така, както сега. Този танц беше първият намек за цивилизованост сред тези иначе груби земи. Сабрина погледна към Дейн с намерението да го придума да промени решението си, но внезапно пребледня, когато го видя да разкопчава капака на кобура си. Миг по-късно разбра причината. Дузина мъже се втурнаха към нея. Няколко ръце посегнаха собственически към нея и Сабрина неспокойно отстъпи назад.
Изстрелът на колта отекна в бара. Куршумът се заби в гредите на тавана, без да нарани никого. Но звукът му вече бе свършил работата си. Тълпата затихна. Сабрина погледна нервно към Дейн. Тревис вече не се виждаше сред морето от тела, което я обграждаше. Нежният глас на Керълайна се извиси с престорена любезност:
— Избери си партньор, Сабрина. Готови сме да започнем веднага.
Девойката потисна отвращението си и се насили да се усмихне. Протегна ръка към един от мъжете, който поне не беше толкова мрачен. Другите се размърмориха, но един поглед към револвера в ръката на Дейн ги накара да предпочетат да се оттеглят с чест. Музиката започна изведнъж и Сабрина залитна в ненужно силната хватка на миньора. Стъпките му бяха неточни и тромави в сравнение с Тревис. На няколко пъти краката им се заплитаха. Сабрина се почувства като мечка и се изчерви цялата, щом Керълайна грациозно премина край нея и я изгледа с подигравателна усмивка.
Танцът най-накрая свърши. Запъхтяната Сабрина вдигна ръка, за да избърше потта, която се бе появила на челото й. Само още един танц, слава Богу! Тревис с мрачна решителност напираше към нея и се опитваше да я достигне. Успя, но го възпря хор от недоволни гласове. Вече бе танцувал с момичето. Трябваше да даде възможност на някой друг. Последва същият наплив от тела, както в началото. Страхът се надигна в гърлото й и устата й пресъхна. Този път на лицата на миньорите беше изписана отчаяна решителност. Знаеха, че това е последният танц.
Сабрина изохка стъписано, щом тълпата се притисна към нея, избутвайки я към мъжете, застанали зад нея, които бяха не по-малко решителни. Сви ръце в юмруци и безразборно заблъска най-близките по главите и раменете. Тревис също полагаше всички усилия да я защити, но губеше опора и постепенно отстъпваше пред голямото числено превъзходство на желаещите да танцуват. Сабрина смътно чу нов изстрел от пистолета на Дейн, но този път никой не му обърна внимание. Момичето извика изплашено при новия тласък на тълпата, който почти я задуши.
Роклята й беше застъпена от половин дузина обувки и Сабрина бавно губеше равновесие. Изведнъж чу зад себе си възмутени ругатни и се опита да се обърне, за да види причината. Движението отне последните остатъци от несигурното й равновесие и Сабрина залитна. Застана под невероятен наклон, подпряна на стената от мъжки тела. Обезумяло замаха ръце, за да се изправи. Заобиколена отвсякъде от мъже, Сабрина се озова сред такава смрад, че почти щеше да припадне. Въздухът сякаш се беше сгъстил от неприятния мирис на потни тела, уиски и тютюн за дъвчене, както и от множество други силни миризми.