Почувства, че някой подпъхва ръка под раменете й, за да й помогне, и я хвана, без да може да види лицето на мъжа. Миг по-късно още един миньор беше отблъснат встрани и пред нея застана Дейн Морган. Сабрина зяпна от учудване, но миг по-късно въздъхна от благодарност. Дейн й кимна, а в очите му проблесна неприкрито раздразнение, докато с рамо отблъскваше последния претендент. След това безцеремонно дръпна девойката към себе си. Сабрина дори не можа да възрази срещу грубото отношение. Просто се прилепи с облекчение към стегнатото му тяло.
— Свирете! — кратко нареди той, като държеше Сабрина с една ръка, а с другата отблъскваше напора на атакуващите миньори. Сякаш по чудо цигуларят се подчини, а хармониката последва звука на цигулката в ритъма на валс. Миньорите възроптаха, но след това се укротиха и млъкнаха.
— Хайде бе, Морган. Пусни ни и нас до момичето.
— Казах вече — три танца, господа — Дейн се усмихна, въпреки че изражението му не остави никакво място за възражения. — Като неин партньор за вечеря, мисля, че определено имам право за единия от тях. А сега се отдръпнете. Направете ни малко място.
Намусените миньори се подчиниха. Сабрина почувства как Дейн я хваща по-здраво през кръста и я завърта из разчистеното място. Тя ахна от интимността на прегръдката му. Атлазът на роклята й се изду под натиска на зърната на гърдите й, щом тялото й се притисна към твърдия му гръден кош. Бузите й пламнаха. Сабрина се помоли Дейн да остане съсредоточен върху действията на миньорите, защото иначе можеше да забележи прекалено откритите й гърди. Осмели се да погледне за миг към лицето му. Уви, очите му гледаха право надолу, а устните му се бяха извили в лека усмивка. Сбърка една стъпка, опитвайки се да вдигне ръка, за да придърпа нагоре тюркоазния атлаз, след това сбърка още веднъж, докато се мъчеше да разхлаби поне малко прекалено близката прегръдка, с която я държеше през кръста. Нито единият, нито другият й опит успяха и Сабрина отново се изчерви. Усещането за мускулестото му тяло разпали отново пламъците на един забравен огън.
Дейн се усмихна по-широко и като наведе глава към копринената й коса, прошепна до ухото й:
— И преди съм танцувал с пламенни партньорки, Сабрина, но нито една досега не е падала буквално в ръцете ми.
Сабрина вдигна очите си, които искряха от гняв, но и от едно друго чувство, което не желаеше да признае.
— От самото начало знаеше, че ще стане така!
— Дейн Морган! Никога не си ми казвал, че танцуваш! — просъска Керълайна, докато преминаваше край тях. Кехлибарените й очи пламтяха от възмущение. Да танцува с такава тромава мечка като този миньор, докато той танцуваше с това дете?
— Никога не си ме питала, мила моя — тихият смях на Дейн прозвуча до ухото на Сабрина, която веднага забрави за гнева си. Вместо него на устните й се появи дяволита усмивка и тя се отдаде на насладата от гнева на Керълайна.
Заедно с гнева изчезна и сковаността й. Сабрина се отпусна в ръцете на Дейн и с изненада откри колко добре я води той в стъпките на този труден танц. Тя се отпусна успокоена на ръката му, докато той я водеше в двойно завъртане. Главата й приятно се замая след второто завъртане. Сабрина се разсмя очарована и вдигна очи към Дейн. Погледът му я очакваше. Дейн се усмихна на изненадата и удоволствието, които искряха в изумрудените й очи, но погледите им се задържаха само за миг, след което той извърна глава, за да я поведе в нов пирует.
Сабрина го последва с лекота, почти без да обръща внимание на грубите дъски под краката си и без да забелязва мърлявите миньори, които ги наблюдаваха. Забрави, че беше облечена в рокля, която беше взела назаем от една проститутка и че партньорът й беше облечен в дрехи, ушити по образец на чейенските от еленова кожа. Сякаш танцуваха в царския палат, съпровождани от цял оркестър. Дейн, разбира се, я държеше много по-близо, отколкото един истински джентълмен би си позволил да държи една дама, напомни си тя, а вълнението, което я обхващаше, не се дължеше изцяло на сложните стъпки на валса. Въпреки това бузите на Сабрина розовееха в прекрасен оттенък, а очите й блестяха от удоволствие. Златните вълни на дългата й до кръста коса отразяваха светлината на фенерите и пламтяха като сноп слънчеви лъчи на фона на тюркоазния атлаз на роклята й. Сабрина не мислеше за нищо друго, освен за удоволствието от танца. Настъпилата тишина и миньорските погледи не достигаха до съзнанието й. Мускулите на тялото на Дейн се допираха до нея и я изпълваха със сладостна, тръпнеща топлина, докато се носеха с безпогрешни стъпки без никакво усилие. Той я завъртя още веднъж, след това я пусна и завърши танца с лек поклон точно когато музиката спираше. Ръката му задържа пръстите й малко по-дълго, отколкото бе нужно.