Сабрина трескаво събра мислите си. Изведнъж всичките тези хора и това място, което я заобикаляше, отново се стовариха върху съзнанието й. Миньорите започнаха шумно да изразяват възхищението си, като пляскаха и тропаха с крака. Това я накара да се изчерви от притеснение и да забие поглед в пода. Почувства как минава покрай побеснялата от ревност Керълайна, но не отмести очи от пода, докато не видя да приближава първото стъпало на стълбището. Едва тогава посмя да вдигне глава и да поеме риска да погледне Дейн в очите. Широката усмивка, с която я беше гледал, докато танцуваха, бе отстъпила на едно по-привично изражение на суха развеселеност. Сякаш той усещаше, че й бе доставил удоволствие, и се наслаждаваше на изненадата й и на това, че отново бе опровергал предположенията й за него.
Сивите му очи я гледаха предизвикателно, сякаш я подканваха да разплете тази нова загадка, да сложи това ново късче от мозайката на мястото му. Груб жител от пограничните територии, който танцува така, сякаш е роден за тази работа и като че ли е напуснал най-големите салони на Източните щати само преди няколко дни… Сабрина задържа за миг погледа си върху лицето му в търсене на отговор. Сивите му очи срещнаха погледа й, малко далечни, но развеселени и грейнали от чувство, чието име Сабрина дори не посмя да назове, но което я накара да отвърне с почти инстинктивно учестяване на дишането й. Неочаквана слабост подкоси коленете й, а сърцето й заби ускорено. Само преди секунда той държеше ръката й, а тя виждаше лицето му. Само миг по-късно Дейн вече беше извърнал глава и бе разрушил този странен, чаровен поглед.
— Нали няма да си тръгнеш точно сега, Дейн? — Гласът на Керълайна грубо нахлу в съзнанието на Сабрина. Жената пристъпи напред и собственически сложи ръка върху мишницата на Дейн, като обърна гръб на Сабрина. — През цялото време ме държа настрани. След като танцувах с трима миризливи танцьори, ти се опитваш да пропуснеш реда си и да се измъкнеш.
Дейн се поколеба, понечи да се намръщи, но вместо това сви рамене. Може би изобщо беше по-добре танците да продължат. Може би миньорите щяха да забравят зашеметяващия блясък на момичето, след като погледаха по-познатата Керълайна. Тревис се изравни с него. Дейн му кимна към Сабрина, без да обърне внимание на неприкритото удивление на младежа.
Сабрина насочи мислите си към по-земните задачи, като например внимателното изкачване на стълбището, за да не настъпи роклята си. Почти не бе забелязала присъствието на Тревис, докато той не наруши мълчанието си.
— Какво знаете за Дейн, Сабрина?
Девойката го погледна и повдигна рамене.
— Какво? О, не много, Тревис — тя поклати глава и се разсмя тихо. — Ако имате предвид танците, бях толкова изненадана, колкото и вие. При едно от преминаванията ни край вас зърнах лицето ви. Дано моята уста да не е била толкова широко отворена, колкото вашата.
Младият мъж се изчерви и кимна с печална усмивка.
— Толкова ли си личеше? — замълча за миг, чудейки се какво да й каже. Трябваше ли да й споменава, че бе забелязал как лицето й сияеше, докато танцуваше с Дейн? Или че самият Дейн бе наблюдавал първия й танц с необичайно за сивите му очи изражение? Или че заинтригуван и озадачен от погледа му, бе забелязал как по-късно изражението му бе станало гневно, почти ревниво, когато миньорът я бе притиснал прекалено плътно?
— Знам, че е от Вирджиния — сам ми го каза. Мисля, че гони трийсетте. Може би е на двайсет и осем, двайсет и девет години. И, разбира се, знам, че е живял сред чейените и че очевидно е на почит сред тях. — Сабрина говореше с леко удивление, тъй като едва сега разбираше колко голяма загадка всъщност е Дейн. Къде се бе научил да танцува така? Във всеки случай не в миньорски лагер. Нито в индианско село.
— Вирджиния ли? — замисли си Тревис. — Аз съм от още по на юг, от околностите на Чарлстън, но… ми се струва, че съм чувал някъде името Морган. Мисля, че има една фамилия във Вирджиния с това име. Доста богата при това, струва ми се. Занимават се с банкерство и корабни превози. Но ако Дейн е един от тях, тогава…