Нямаше смисъл обаче да превръща обучението й в мъчение, като я кара да язди по този начин прекалено дълго още от самото начало. Донякъде бе привикнал с присъствието й пред него на седлото и макар че в това имаше известни неудобства, то криеше също известно удоволствие. Разбира се, денят едва бе започнал, а разговорът бе помогнал да държи мислите си настрана от несъмнено женственото тяло на Сабрина, притиснато към него, напомни си сухо той. Освен това трябваше да признае, че последните няколко дни, прекарани в компанията на ненаситната Керълайна, вероятно му бяха помогнали в това отношение. Можеше само да се надява, че преди този ефект да бе отминал, Сабрина щеше да прекарва повече време на гърба на кобилата, на безопасно разстояние от седлото му.
— Спомена, че има вълци — неспокойно отбеляза Сабрина.
— Да, но немного. По-скоро може да си имаме неприятности с черните мечки и планинските лъвове.
— Лъвове ли? — Сабрина трепна. — Мислех, че лъвовете…
— Планински лъвове. Пуми. Големи котки, скъпа моя новачко, а не африкански лъвове — той се засмя тихо, насочвайки Сънденс покрай купчина канари. — Но не е лесно да се опитомят. Някои от тях достигат до двеста фунта и са много силни. Понякога може да ги чуеш как реват. Звучат като улични котки, само че гласът им е по-плътен и по-силен. Вероятно няма да видиш нито една от тях. Поне така се надявам.
— А какви други очарователни създания има по тези места, Дейн? — намръщи се Сабрина. — Като изключим вълците, мечките и лъвовете.
— Гърмящи змии и койоти, росомахи, а по на юг и скорпиони.
— Напомни ми да стоя близо до пушката ти — тя потрепери при мисълта за змиите и особено за скорпионите. Големите космати хищници изглеждаха по-малко отблъскващи от дребните гадини. — Скорпиони… уф!
Дейн се усмихна въпреки, че в бързия поглед, който й бе отправил се криеше доза изненада. Ето я отново, тази първична женственост, която си пробиваше път през иначе интелигентния разговор.
— Пумите са четири пъти по-опасни от скорпионите. Ако искаш да се боиш от нещо, по-добре си избери пума. Дори мечка, но не скорпион.
— Благодаря, ще си избера каквото си харесам. Скорпионите ми напомнят за паяците, а аз не мога да ги понасям. Предпочитам да ме изяде пума, отколкото да ме лазят скорпиони.
Дейн се намръщи, но не каза нищо. За него тази гледна точка беше безсмислена, но несъмнено за Сабрина не беше такава. Гласът й имаше този тънък оттенък, характерен за човек, убеден в логиката си.
Сабрина се наслаждаваше на тишината. Беше й приятно да наблюдава бавно променящия се пейзаж край тях. С изкачването им в планината въздухът постепенно захладняваше, но слънчевата топлина компенсираше студа. Както бе казал Дейн, растителността ставаше все по-тучна, а дърветата — по-големи и не толкова чворести на вид. Широколистните дървета се примесваха със стройни борове. Не беше много запозната с ботаниката и освен дъба тя не познаваше други дървета, но въпреки това тук се чувстваше по-добре, отколкото сред сухите равнини. Нищо чудно, че повечето от животните живееха тук. Въпреки пумите и другите противни създания, Сабрина също би предпочела да живее тук.
Дейн нарушаваше мълчанието от време на време, за да й посочи някоя забележителност в местността, за да й каже името на някой скалист масив или висок връх. Предупреди я да не навлиза сред скалите или по сенчестите места, без да е проверила за гърмящи змии. Също така й показваше различни птици: розова чинка, белоопашата яребица, чучулига, синя птица, голямата крякаща сойка, а веднъж дори видяха белокрила овесарка — една типично прерийна птица. Сабрина кимаше тържествено всеки път, запазвайки информацията в паметта си.
Реши, че й допада да упражнява ума си по този начин. Баща й би го одобрил. Тъй като нямаше син, той се бе отдал на дъщеря си и не бе пожелал да я остави в традиционната женска роля, изискваща да си стои вкъщи с гувернантката и да пълни ума си само с игри, рокли и бродерии. В резултат тя не само се бе научила да чете и пише на английски и френски, а също бе овладяла счетоводството и принципите на ръководенето на бизнеса. Освен това бе научила нещо много по-радикално и опасно — че не желае да се задоволява с подчинената й роля като жена, както диктуваше обществото. Пастрокът й го бе узнал на собствен гръб, за свое най-голямо неудоволствие.