Следобедът преваляше, когато Дейн най-сетне спря конете край едно малко езерце, разположено насред една планинска ливада. Мястото беше великолепно, особено в сравнение с равнините. Сабрина се усмихна доволно на избора, който Дейн бе направил. Под кристалночистата синева на почти безоблачното небе, сред блестящата белота на покритите със сняг върхове, сред бледозелените листа на широколистните дървета и изумрудената зеленина на боровете, сред яркото изобилие от червени, розови и жълти диви цветя, тя се чувстваше така, сякаш бе попаднала в една оживяла дъга. Остана неподвижна за миг сред избуялата до колене трева. Огледа с възхищение красотата край себе си, като вдишваше дълбоко ароматния, сух и хладен въздух. Дори не се чувстваше схваната от ездата. Може би това се дължеше на факта, че днес беше спокойна и не се напрягаше заради интимността, с която я държеше Дейн. Дори се бе наслаждавала на допира до стегнатото му тяло, на усещането за задрямалата сила на мускулите на ръката му, с която той я държеше през кръста. Това беше една друга част от съзнанието й, с която се бе научила да живее в мир. Противно на всичко, което така упорито бяха насаждали в главата й, тя харесваше физическия контакт с Дейн. Харесваше й стегнатото му тяло, уханието му, плътният му глас, мъжествеността му. Веднъж Дейн й бе казал да се връща във Филаделфия, защото мястото й не е тук. Но междувременно бе започнала да се чуди дали мястото й е във Филаделфия. Приятелките й биха се ужасили, ако се осмелеше да им признае само част от забранените чувства, на които се бе научила да се наслаждава.
— Сигурно ще ти е приятно да научиш, че успях да ти намеря одеяло, Сабрина — Дейн беше слязъл от коня и сваляше обвития с кожа денк от гърба на индианската кобила. Развърза го и подреди нещата в него на купчини. След това взе лъка си и колчана със стрелите. Промуши ремъка му през главата си и го провеси през рамо. — Имаш ли някакви специални предпочитания за вечеря?
Сабрина се разсмя и направи шеговит реверанс, който отначало стресна Дейн, но след това предизвика слаба усмивка на лицето му, която разсея обичайното му мрачно изражение.
— Дали ще бъде твърде трудна задача фазан с глазура, о, ти, велик ловецо и мой водач?
Дейн повдигна вежди и се засмя.
— Боя се, че е малко повече от това, което мога да осигуря, освен ако не отидем до Сан Франциско.
Сабрина се разсмя и се завъртя сред израсналите до колене диви цветя, сякаш танцуваше валс. Дейн я наблюдаваше с неподправено удоволствие, а сивите му очи следваха игривите, грациозни движения на девойката с озадачен, но и възхитен поглед.
— А след това мисля, че ще бъдат подходящи броколи огретен…
— Ще желаете ли фламбирани череши, скъпа моя? — Дейн се подпря с рамо на Сънденс. — А за мъжете чаша коняк и по една хубава пура.
Сабрина кимна с престорено високомерие, след това изведнъж спря и погледна замислено към Дейн.
— Сан Франциско ли каза? Значи си бил и в Сан Франциско?
Усмивката му помръкна и отстъпи място на смръщено изражение. Дейн се обърна и обтегна тетивата, изработена от яко сухожилие.
— В известен смисъл, да. Познавам добре Сан Франциско.
Сабрина остана озадачена, докато наблюдаваше как Дейн довършва поставянето на тетивата и проверява здравината й, като я изпъва. Думите му я бяха смутили, но гласът му криеше нюанс, който се бе научила да разпознава — нотка, означаваща, че не трябва да упорства по този въпрос.
— Сериозно, Сабрина, имаш ли някакви претенции?
— Не, Дейн. Всъщност нямам представа какво би могъл да хванеш тук. Така че оставям на теб да решиш — тя погледна към малкото езерце и внезапно я осени една идея. — Има ли някаква риба в това езеро?
Дейн я погледна през рамо и повдигна рамене.
— Сигурно има костур. Искаш ли риба за разнообразие?
Сабрина кимна и се приближи към него, докосвайки с рамо ръката му.
— Ако нямаш нищо против — не беше сигурна как да се държи с него, когато Дейн изпадаше в това резервирано настроение, защото се боеше да не го раздразни или да не поиска нещо прекалено.
— Няма проблеми. Обичаш ли пъстърва?
Тя кимна повторно. Дейн свали тетивата на лъка, подаде й го, без да каже нищо, след това подбра няколко стрели и й даде остатъка заедно с колчана. Сабрина замълча, като реши, че Дейн сам ще пожелае да й обясни какво прави, ако е в подходящо настроение.
— Искаш ли да вземеш един урок по чейенски риболов?
Сабрина вдигна изненадано очи към него и видя в тях скрито предизвикателство. Наклони глава настрани и се усмихна колебливо.