Най-накрая успя да я свали на земята. Сабрина се завъртя към него, както я беше стиснал, и започна да съска от ярост, да го дере отчаяно, да го рита и да удря с юмруци, но това не попречи на Дейн да я отдалечи от кобилата.
— Пусни ме, проклет да си! Нямаш право да вземаш решения вместо мен! — гласът й й изневери и се накъса от ридания. Сълзи намокриха лицето й. — Ако искам да стана проститутка, това си е моя работа. Махни се от мен! — коляното й го уцели в слабините. Дейн изпъшка от болка и я пусна за миг. Сабрина незабавно се обърна и се втурна към кобилата. По лицето й се стичаха сълзи, които замъгляваха погледа й. Препъна се веднъж в роклята си, но продължи напред. Настъпи я отново в мига, в който ръцете на Дейн отново я достигнаха, и двамата се строполиха заедно и се претърколиха няколко пъти по неравния килим от планински треви. Сабрина вече не можеше да говори от умора. Поемаше дъх на дълбоки, накъсани вдишвания, но продължаваше да се дърпа в ръцете му, досущ изплашено животно.
Едва бе успяла да го накара да разтвори поне едната си ръка и Дейн вече я бе сграбчил някъде другаде. Най-накрая той стисна китките й и ги вдигна над главата й. Стовари тежестта на цялото си тяло върху нея, като по този начин я обездвижи и спря ритането на краката й.
Сабрина можа само да извърне глава настрана от него. Стисна очи, за да спре потока от сълзи, които изгаряше изпръхналите й от вятъра бузи. Мразеше Дейн. Мразеше всички мъже, които толкова нечестно използваха физическото си преимущество.
— Сабрина, изслушай ме, по дяволите! — гласът на Дейн беше също тъй дрезгав, а гърдите му се повдигаха тежко заради усилията, които полагаше да задържи девойката неподвижна. Яростта й бе дала невероятна сила и ръцете му трепереха от усилията, които полагаше да задържи ръцете й, без да счупи с хватката си крехките й кости.
— Нямах намерение просто да те заведа в Санта Фе, Сабрина! Щях да те оставя сама да прецениш. Мислех да тръгна напред и да огледам града, да се опитам да науча нещо за човека, който ще бъде твой пазач. След това, ако той се окажеше почтен човек и ако ти щеше да си в безопасност при него…
— Нито един почтен човек не може да бъде приятел на пастрока ми — в дрезгавия й шепот прозвуча такава силна горчивина, че Дейн се спря за миг и се намръщи. Не можеше да повярва, че Гарвис Треймор е такова чудовище.
— Тогава няма да оставаш с него, Сабрина. Ако той се окаже такъв, какъвто казваш ти, ще можеш безпрепятствено да се върнеш в Денвър и… и да правиш каквото пожелаеш.
Изглежда, че думите му най-сетне успяха да успокоят момичето и опитите й да се освободи постепенно отслабнаха. Дейн внимателно отмести коляното си встрани, за да поеме с него част от тежестта си. Погледна внимателно към мокрото й от сълзи лице, чиято пепелява бледост се открояваше на фона на клонките и оскъдните треви на горския под. Ново ридание притисна гърдите й към него и Дейн почувства странно напрягане в цялото си тяло, един внезапен порив на почти заслепяващо желание. И в отговор на този копнеж, без да мисли, той наведе тъмнокосата си глава към Сабрина и докосна мокрото й от сълзи гърло. Погали с тях меката й, бледа кожа и вкуси солта на сълзите й, а след това потърси устата й.
За миг Сабрина остана да лежи покорно под него, чувствайки как устата на Дейн се впива в устните й с някаква вцепеняваща изненада. Но сладката топлина на допира му докосна една струна дълбоко в нея, отне малко от отчаянието, което беше стиснало сърцето й. Дълго, много дълго устните им останаха впити, а Сабрина чувстваше как докосването до Дейн влива в нея нови надежди и сили. Усещаше нежния натиск на устните му, сладки и топли, но и силни с увереността, която й даваха. Това не можеше да бъде докосване на враг, който търси разрушение.
Най-сетне Дейн вдигна глава с приглушен стон само за да зарови отново лице в шията й и да потърси през преплетените медени вълни на мократа й от сълзи коса топлината на нежната й кожа. Сабрина почувства как силата, с която държеше китките й, постепенно отслабва. Насочи надолу ръцете си и плъзна едната по широките му рамене, а другата впи в гъстите вълни на тъмнокестенявата му коса. Остана така за миг, чувствайки как цялото му едро тяло започва да трепери. Дъхът му стана накъсан и неравен, докато устните му обхождаха гърлото й, като спряха за малко при трапчинката в основата му — там, където пулсът й беше най-силен. Дейн отново повдигна глава и потърси устата й. Сабрина пусна косата му, извърна глава и прикри с ръка лицето си.