— Недей, Дейн… — тихо промърмори тя, но пръстите й продължиха да галят лицето му, въпреки задъхания й отказ.
Нежната подкана го спря така рязко, както не би могъл да го спре силен удар. Дейн вдигна глава и с усилие отвори очи. Кръвта препускаше по вените му. Цялото му тяло копнееше за допир с това красиво, подлудяващо същество. Дейн разтърси леко глава, опитвайки се да освободи мислите си от напора на тялото си.
— Сабрина, аз…
— Не прави нищо повече, Дейн, моля те — Сабрина отново обърна глава към него и потърси с поглед очите му. Видя, че жарта на надигналата се страст е разпалила пламъци в тях, но имаше и нещо друго — нещо, което сдържаше тази сила.
— Щом си толкова сигурна, че искаш да станеш проститутка, когато се върнеш в Денвър, тогава аз ще съм първият ти клиент. Ще ти предложа една сделка — тихо промърмори той, като разкъсваше с очи красотата на лицето й, а тялото му потрепваше от настойчивия плам на възбудата. — Срещу услугите ти аз ще те заведа в Санта Фе. Ако там не ти хареса, ще те върна обратно в Денвър. Обещавам ти, че Клейтън Лоуъл дори няма да разбере, че си се приближавала до Санта Фе. Не би могла да направиш по-добра сделка, дори още сега да се върнеш в Денвър.
Сабрина поклати глава, а изражението й остана непроменено.
— Защо трябва да ти плащам за нещо, което ще ми дадеш безплатно, Дейн? — попита тя, продължавайки да го изучава с поглед.
Той свъси леко вежди, сдържайки с усилие глада на тялото си.
— А защо трябва да се пазаря за нещо, което мога да взема по всяко време, Сабрина? Не би могла да ме спреш. Какво би могло да ми попречи да го взема още сега, точно тук?
Сабрина почувства неочаквания огън, който се разпали в корема й, когато Дейн отново легна с цялата си тежест върху нея. Тялото му й предлагаше нямо доказателство за пълната му възбуда. Но тя продължи да го гледа в очите, отказвайки както на страха си, така и на желанията си достъп до лицето й.
— Но ти няма да го направиш, Дейн. Поне дотолкова те познавам. Знаех го преди още да бяхме напуснали Денвър.
Бръчките по челото му се задълбочиха и умът му се проясни, докато се опитваше да проумее думите й.
— Откъде го знаеше, Сабрина? Кое те накара да мислиш, че няма да направя точно това, което…
— Не знам — меко го прекъсна тя. — Сама се чудя. Мислех, че може би ти ще ми кажеш — не би могла да му каже, че си мислеше, не, надяваше се, молеше се, — че е защото той я обича така, както тя него и че той не може да й причини болка, както и тя на него. Дори сега, ако предположението й се окажеше погрешно и той й се присмееше и я вземеше със сила и похот, не би могла да се защити от него, като му причини болка. Без това й беше трудно да му противостои. Коремът й пареше от усещането за издутината, която се опираше в нея. — Защо, Дейн? Защо съм толкова сигурна, че не би го направил?
Той я изгледа продължително, а сивите му очи объркано обходиха лицето й. След това изведнъж Дейн поклати глава и с мрачно лице се претърколи настрани. Изправи се със същото плавно движение.
— Проклет да съм, ако знам… — чу го тя да си мърмори, докато се отдалечаваше от нея към купчината дърва, която Сабрина беше събрала. Вече беше почти тъмно. Скоро нямаше да се вижда нищо, ако не запалеха огън.
Сабрина предпазливо се надигна и изтръска полепналите листа и вейки от роклята си. След това оправи малко преплетената си коса. Остана седнала няколко минути, наблюдавайки недоверчиво Дейн, който се беше навел и се опитваше да запали огън с искрите от огнивото. Не можеше да види лицето му, но напрегнатият начин, по който държеше раменете си, й подсказа, че нито гневът, нито страстта му са отминали напълно. Осмели се да погледне към кобилата, но тя беше на десетина ярда от нея и несъмнено се намираше в полезрението на Дейн. Ако все още възнамеряваше да се върне в Денвър, трябваше да отиде дотам пеша, което практически беше невъзможно.
Сабрина изчака още една минута. Напрежението в стойката на Дейн постепенно отслабна. Огънят пламна и се разгоря. Дейн насочи вниманието си към уловената от него сърна. Одра я и наряза на ивици най-нежното филе. Сабрина най-сетне се изправи и предпазливо се приближи до огъня. Спря се и боязливо погледна Дейн. Той одобри идването й с едно изсумтяване и я погледна за миг с все още буреносните си очи. Сабрина седна до огъня, признателна за топлината в бързо захлаждащия вечерен въздух. Двамата продължиха да стоят безмълвно още доста време, докато накрая Сабрина се престраши и наруши мълчанието.
— Какво ти е на ръката? — тя посочи към нея и сконфузено се изкашля. Гласът й прозвуча странно след дългото мълчание. — Да не си се порязал?