Сабрина се изчерви и поклати глава, отчасти заради мрачния му тон, отчасти заради думите му. Можеше да усети как под еленовите кожи тялото му се напряга и се надяваше, че част от гнева му е причинен от ревност.
— Няма нужда да ме убеждаваш повече, Дейн — промърмори тихо тя, като отбягна погледа му. — Миналата нощ взех решение… беше някъде призори, предполагам. Ще дойда с теб в Санта Фе. Надявам се само, че ще удържиш на думата си да останеш с мен достатъчно дълго, за да проуча що за човек е Клейтън Лоуъл. Не ми се вярва пастрокът ми да е искал да ми направи услуга с избора си на моя нов настойник.
Дейн хвърли поглед надолу към лицето на момичето, взря се в него за миг, без нито една черта на загорялото му лице да трепне. Най-накрая кимна доволно. Не мислеше, че Сабрина се опитва да го излъже. Едва ли щеше да се хвърли на кобилата и да се втурне в самоубийствено пътуване към Денвър.
— Добре, Сабрина — Дейн отдалечи Сънденс от пропастта и го насочи бавно надолу по скалистия склон към гъстата гора в подножието. — Мислех си нещо. Ако Санта Фе не ни върши работа, можем да опитаме в Таос. Намира се отвъд планинската верига Сангре де Кристо. Не е голям град — може би колкото Денвър — но е търговски център за няколко индиански племена и познавам доста хора, които ще те приемат при тях, ако не ни остава друга възможност. А можем да опитаме и в Калифорния.
Сабрина пое дълбоко дъх от облекчение. Не хранеше илюзии по отношение на добродетелите на Клейтън Лоуъл. Пастрокът й я бе изпратил в това заточение за наказание, а не за развлечение. Но Дейн изглеждаше решен да провери сам, да го види що за човек е той. Сабрина вярваше, че Дейн умее да преценява правилно хората. Какъвто и да беше Дейн — понякога тъжен, загадъчен, решителен, често непонятен — тя никога не бе поставяла под съмнение интелигентността му. Може би твърде често тя се проявяваше под формата на режещи, хапливи забележки, но все пак я имаше. Сабрина въздъхна отново и се намести по-близо до едрото му тяло. Беше потънала прекалено дълбоко в мисли, за да забележи незабавното му напрягане. Зачуди се какво ли представляваше този Таос. Не се съмняваше, че след като проучеха Клейтън Лоуъл, не Санта Фе, а Таос щеше да бъде домът й. Молеше се поне да не е по-лош от Денвър…
Слънцето почти се беше скрило зад високите планински върхове, когато спряха за нощувка. От маршрута, по който се бяха движили, Сабрина предположи, че бяха преминали край миньорския лагер само за да го види. След като се отдалечиха от него, Дейн не беше казал нищо, очевидно удовлетворен от реакцията й. Но въпреки това един-два пъти го бе уловила, че я изучава със сивите си очи. И при двата случая Дейн незабавно извръщаше очи, без да й обяснява нищо. Сабрина също не бе потърсила обяснение. Предпочиташе да си мисли, ле въпросът, върху който мисли Дейн, е свързан с нея, а отговорът може би беше, че е влюбен в нея.
Сабрина въздъхна облекчено, щом Дейн я свали от седлото на кобилата на земята. Бяха яздили дълго, като се имаше предвид колко малко бяха спали през нощта. Сабрина се обърна към Дейн и забеляза, че раменете му са отпуснати уморено. Може би той също не беше спал добре.
— Дейн, късно е вече. Защо не се откажеш от лова тази вечер? Можем да хапнем от еленовото месо, което опушихме.
Той я погледна изненадано, но бързо кимна в знак на съгласие.
— Взел съм няколко кутии компот от праскови. Можем да отворим от тях.
— А аз ще направя хляб в тиган, след като съберем дърва.
Дейн разседла Сънденс, а след това и кобилата и поведе животните към ручея. Сабрина бе отбелязала значителна промяна в поведението си, сякаш най-сетне беше схванала истината за живота в Западните територии и собственото си положение. Беше започнала да използва силите си градивно, вместо да ги пилее в гневна съпротива срещу всичко, което й беше непознато. Момичето беше показало забележителен напредък, откакто я бе издърпал от онзи ужасен дилижанс. Преди Денвър се беше променила малко, но след това промяната беше съществена. Беше прекарал повече от час в размисъл дали Керълайна неволно не беше уцелила десетката, като го бе обвинила полушеговито, че е влюбен в Сабрина.
Когато се върна при нея. Сабрина седеше на купчината дърва, която беше събрала, и държеше в ръка консервна кутия с компот от праскови, като я оглеждаше със смутен поглед.