— Прости глупавия въпрос на едно градско момиче, Дейн, но как отваряте консервите тук?
Той й се усмихна, взе кутията и измъкна ножа си, преди да седне на тревата до нея.
— Лесно, Сабрина. Гледай — опря върха на ловджийския си нож до ръба на кутията и след това рязко го удари с дланта на другата си ръка. Щом върхът на ножа проби кутията, се чу тих, съскащ звук. Повтори процедурата няколко пъти, след което повдигна капака, прегъна го настрани и я подаде на Сабрина с усмивка. — Надявам се, че твоят хляб в тиган е по-добър от този на Блу.
Сабрина се разсмя, без да откъсва очи от брашното, маята и водата, които месеше в тенджерката.
— Просто няма как да е по-лош. Освен това — пошегува се тя, като погледна изкосо към Дейн, — това е единственият ресторант в града. Така че, независимо какъв ще стане хлябът…
— Ще ми хареса — довърши вместо нея Дейн и протегна дългите си крака на тревата пред себе си. Вдигна ръка и започна да разтрива лявото си рамо. Още го болеше от един удар, който бе получил от ботата на Сабрина. При този спомен усмивката му помръкна, а мислите му се насочиха към един друг въпрос. Дали момичето щеше да бъде толкова страстно в леглото, колкото буйни бяха проявите на гнева му? Ако беше така, сигурно си струваше от време на време да получава по някоя синина.
Докосването на Сабрина го стресна. Тя сложи ръце върху рамото му и започна да го разтрива в нямо разкаяние. Можеше да предположи какво го безпокоеше. Не се учуди кой знае колко, когато на сутринта не успя да открие островърхите си боти с твърди токчета. Вместо тях на одеялото грижливо бяха поставени мокасините, които й бе дала Сребърния гълъб. Оказаха се по-удобни от ботите, призна тя, макар и с неохота, като размърда пръсти в меките мокасини.
Дейн се отпусна за миг под изненадващата сила на пръстите й, но скоро поклати рязко глава и се отдръпна от нея.
— Ще прегориш хляба.
Сабрина погледна през рамо и тръгна след Дейн.
— Тъкмо е започнал да се надига. Трябват му поне още няколко минути, преди да…
Дейн се разсмя, а очите му проблеснаха закачливо, докато отново се изплъзваше от ръцете й.
— По-добре престани да ме разтриваш, Сабрина. Или нещо друго ще започне да се надига.
За миг тя го погледна недоумяващо, без да схване веднага какво имаше предвид, но изведнъж се изчерви и направи крачка назад.
— О!
— Аха, точно така, „о!“ — Дейн се изсмя на червенината, която бе обляла лицето й. — Бездруго ми е трудно да яздя по половин ден, а ти да помръдваш в скута ми.
Сабрина не каза нищо, само усети как лицето й пламва още повече и се наведе съсредоточено над тигана. Но в ъгълчетата на устата й се появи неволна усмивка. Значи това беше проблемът. И докато си казваше, че би трябвало да се чувства ужасена от тази мисъл, една дълбоко скрита част в нея се зарадва на тази неограничена власт, която жената имаше над мъжа. Значи, в края на краищата не беше напълно беззащитна. Все пак имаше едно оръжие в този мъжки свят, в който живееше.
— Как ли е станало така, че откритите разговори между една жена и един мъж за… за физическите отношения да не са позволени? — Дейн по-скоро изръмжа въпроса си, като легна на една страна и се загледа в Сабрина. „Влюбен ли съм в теб, Сабрина Уелс?“, мълчаливо се запита той. Сега идеята не му се стори толкова абсурдна, колкото предната нощ, когато повечето време беше лежал буден и се бе чудил. В края на краищата не беше чак толкова невъзможно. Едва ли можеше да се нарече окуражаваща новина, мрачно реши той.
Усмивката на Сабрина стана още по-широка при въпроса му, макар че не посмя да срещне погледа му, който чувстваше върху себе си.
— Не знам — искрено отвърна тя най-накрая и провери дали се е изпекъл хлябът отдолу. Преди месец щеше да предложи на Дейн произволен брой подходящи обяснения, но сега нито едно от тях не изглеждаше смислено.
— Чейените нямат подобни ограничения — продължи да разсъждава Дейн на глас, наблюдавайки несъзнателната грация на девойката, която печеше хляб. Беше толкова първично женствена, особено сега, след като бе свалила фригидната маска, която се изискваше от една дама. — Освен това ми се струва, че техните бракове са много по-добри, защото… защото те дават много повече удоволствие както на мъжа, така и на жената.
Сабрина ловко извади хляба от тигана и го постави в една чиния, без да прояви внимание към думите на Дейн. Беше решила, че този разговор води в опасна посока. Ако продължаваха да дискутират тази тема, Дейн само щеше да се разпали още повече. Вече можеше да почувства коварната слабост, която притискаше собствения й корем. Постави прасковите и месото в чинии и му подаде неговата порция.