— Какво ще правиш след Санта Фе?
Дейн се засмя, тъй като прозря маньовъра й, но все пак й отговори с пълна уста.
— Всъщност това зависи от теб. Зависи дали ще ти хареса или не — „И дали съм влюбен в теб, мислено добави той. А също и дали ти си влюбена в мен.“ — Вероятно ще отида в Калифорния, а може би и във Вирджиния. Не ме е грижа много за слуховете, които се носят за проблемите между Севера и Юга: робство, аболиционизъм, разцепление.
Дейн замълча и Сабрина вдигна очи към лицето му. Може би това щеше да се окаже още една бариера между нея и Дейн, за която дори не бе помисляла.
— Новините оттам са лоши, нали? — тя си помисли за Канзас и Небраска, за яростната конфронтация между тамошните привърженици и противници на робството, слуховете за един нов термин — отцепване, оттегляне от съюза на щатите. Ако изберяха за президент Ейбръхам Линкълн, той нямаше да даде това право на Юга. — Съжаляваш ли, че помагаш на една янки, Дейн? — тихо попита тя, като наклони глава на една страна, докато изучаваше чувствата, помрачили за миг красивото му лице.
Той се усмихна насила и поклати глава.
— Из тези места янките и южняците се смесват. Чудя се какво става у дома. Колкото повече време минава, толкова повече си мисля за там.
Сабрина го погледна с любопитство. Това беше една по-дълбока част от мъжа, когото обичаше, част, до която до днес не я бяха допускали, една доста неясна част.
— Всичко ще се оправи, Дейн — опита се да го успокои тя, като с изненада установи, че част от страховете му са се прехвърлили в нея самата. За първи път установи, че не е сигурна дали наистина нещата между Севера и Юга ще потръгнат. — Трябва да се оправи.
Дейн вдигна глава и й се усмихна, но тъмнината остана в сивите му очи, придавайки фалшив вид на усмивката му.
— Мислиш ли? Бих искал и аз също да съм толкова сигурен.
— Знам, Дейн. Юга е упорит по въпроса за робите, но едва ли ще тръгнат да воюват заради тях.
— Това не е само упорство, Сабрина, това е и икономика. Икономиката на Юга, която е на селскостопанска основа, точно в момента е възможна само с помощта на труда на робите. Всичко друго би я разрушило.
— Не ми казвай, че си съгласен със съществуването на робството! — Въпреки волята й очите на Сабрина проблеснаха и брадичката й гордо се вирна. — Как приемаш робите, така както чейените ли?
— Не съм казал, че съм съгласен с робството! — Очите на Дейн гневно проблеснаха в отговор, а тъмните му вежди за миг се сключиха в предупреждение. — И не ме поучавай, по дяволите! Ето тук е половината проблем. Вие, янките, сте толкова сигурни в правотата си, но много удобно забравяте за труда на имигрантите, който не е много по-добър от робския.
Сабрина изненадано го погледна, след това бавно сведе очи и промърмори някакво извинение. Но в сърцето си усети тежест, по-голяма от всякога. След като тя и Дейн спореха толкова ожесточено по този въпрос, на хиляда мили от мястото, тогава какво ли ставаше там?
— Не исках да ти викам — промърмори най-сетне Дейн и отчупи още едно парче от хляба. — Хлябът е станал хубав, Сабрина.
Сабрина го изгледа продължително и кимна в отговор на изречения с половин уста комплимент.
— Дейн, ще се биеш ли за Юга, ако започне война? — Мили Боже, не биха могли да тръгнат едни срещу други и да започнат да се избиват, нали? Та нали Севера и Юга бяха части от една нация?
Дейн замълча за миг, след това сви рамене и погледна към нощното небе.
— Не знам, Сабрина. Задавал съм си този въпрос — замлъкна за секунда и въздъхна дълбоко и бавно. — Не съм съгласен с робството поне от морална гледна точка. Но ако има война… — той поклати глава и безцелно побутна храната си в чинията. Апетитът му беше изчезнал. — Там е моят дом, моето семейство.
Последва странно мълчание, смущаващо и тежко.
— Радвам се, че поне не си привърженик на робството, Дейн — промърмори най-накрая Сабрина и му се усмихна мрачно. — Нито пък аз.
— Никога не бих предположил — сухо отвърна той и повдигна вежди. — Въпреки че като жена не мислиш ли, че донякъде самата ти си роб? Може би това обяснява защо толкова жени са аболиционисти. Робите продават труда си, а жените — живота си. Не искам да кажа, че те обвинявам, Сабрина. Нито тебе, нито която и да е друга жена. Наша е грешката, че нещата са се развили по този път. Ти нямаш какво друго да продадеш, така че… единствената истинска разлика между някоя Керълайна и една дама е цената, на която се продава.
— Не мисля, че нещата стоят по този начин — тонът на Сабрина беше рязък, — ако една жена обича съпруга си.
— Да, ако — прекъсна я той. — За нещастие с повечето от жените не е така.